Топография на белезите
Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е. Падна ми на крака като малка. – целуваш го. Кожата е дори по-нежна, отколкото изглежда.
Продължаваш нагоре – на глезена на другия крак – светла резка, едва забележима – спомен от неудобни обувки.
Колената – о, те са целите в белези. Но толкова стари, че вече са се слели с кожата и са почти невидими за окото. Усещаш ги само на допир. Малкото над лявото коляно – друг белег – от счупено стъкло.
Още по-нагоре – от вътрешната страна на бедрото – дебела резка – порязано на ръждясала ламарина, докато прескачала ограда, за да избяга с откраднатите ябълки. Личат си дори трите шева – и той е гладък и изпъкнал.
Всъщност цялата й кожа е такава – влудяващо гладка и нежна и мирише на портокали. Ах.
Ниско под кръста – спомен от апандисита. По-малък е от белега от ламарината. И по-хубав. Целуваш и него. А тя сладостно се извива в ръцете ти и мърка.
Обръщаш я по корем – там, където другите момичета имат татуировка, тя има стар белег с неправилна форма – паднала от люлката и тя я ударила.
Нагоре по гръбнака – веднъж се ожулила на скала, докато ходила на поход.
На плешката – отново изгорено. Но малко, съвсем малко. Явно обича да си играе с огъня ...
Обръщаш я отново по гръб. Ръцете ти не спират да я докосват.
До пъпа – съвсем малка вдлъбнатина – спомен от шарката.
Между гърдите – съвсем мъничък и по-нов – изгорена с лазер бенка. Хм, въздишаш – бенката би стояла ужасно секси. Целуваш и него.
Лактите – и те като колената.
По пръстите й – две порязвания – неизбежни и един на дланта – кофти възпаление.
Нагоре, нагоре – светлорозов почти незабележим – до ямката. Рожден белег.
На брадичката – съвсем избледнял – паднала по стълби, докато работела като сервитьорка.
На носа – досами окото – друг спомен от шарката.
Отстрани другото й око – стои като трапчинка. Адски сладко – отново от падане по стълби.
Дали пропусна някой? Май всичките ги забеляза. Или всъщност ...
© Ани Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поезия на усещането... и тръпката!
-
Хубаво, мноого хубаво, определено кара въображението да заработи.
-
Белезите правят живота. Поздравления.
-
Много хубаво!
-
Благодаря на всички ви за коментарите
Анджела - мислех го, обаче в един момент реших, че детайлизирането може да стане прекалено и някак да се изгуби основната нишка. А и нали не трябва всичко да се казва - малко място за фантазиране да оставим и на читателя. И странно защо така се случи - много малка част от разказа е действителност. Повечето е фикция, май не достатъчно убедителна.
Петя, Нели - реших да оставя на читателите да правят връзките с вътрешните белези. Исках да наблегна повече на сетивното.
Бароне, Капитане - благодаря и на вас. -
или всъщност можеш да започнеш отначало... с всяка целувка по външните лекуваш и онези скритите в душата и сърцето и..
-
Толкова е поетично!
-
(сърце)
-
А онези в душата,може би ни правят по-силни...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
