Това е една притча за днешното възпитание на не малка част от младото поколение, като се започне от вкъщи, мине се през училището и се излезе на улицата, където трябва да избираш посока за собствения си живот.

-----------------------------------------------------------------------------------------

   Леле, колко задръстена беше тая като малка, не е за вярване. Това дете не знаеше две приказки накръст да върже. Не знаеше да си изтрие и сопола с ръкав дори. Ей така, ще си капне, а тя няма и да подсмъркне. Каква мъка е било това пукалче за учителите, само те си знаят. Не че не можеше да говори, ама от пусти инат, мълчеше като паметник. Вземат, че го изпратят  майка му и баща му до магазина, хляб да купи, а то остави парите на тезгяха, мълчи и гледа  в пода. Пита го продавачката:
 - Кажи, Тоте, за хляб ли те пращат?
Онова звук не отронва. Голяма мъка. Ама мъка за всички около нея. А тя си е такава - изпоцапана, гледа нацупено и не мъца. Бяха се видели в чудо с нея и родители, и учители, и близки, и доктори даже. "Нищо ù няма! Здрава е и може да говори, ама не ще! А защо - а де?!" - и свиваха рамене специалистите. Растеше това пате, започваше да добива приятни черти на младо момиче и от време на време отронваше и по някоя дума. По-нататък връзваше и по цяло изречение, ама пестеливо. Все едно, че беше някой мъдрец, на когото всяка дума жълтица струваше. А пък беше тъпичко, завалийчето, като гински брус. Криво-ляво избута осми клас и хооп, техните ще го пращат в града, да учи средно образование. Междувременно вече беше научила някои много важни неща в живота - да пуши, да пие, да се омайва с евтини боклуци и че мъжете правят едни работи с жените. Така че, беше готова за града. За всички тези неща, дето ги знаеше, майка ù все обвиняваше нейните другарчета, а тя нямаше никаква вина. Ама така и трябва. Та така, отиде това дете в града и в началото на втория срок майка ù си я прибра. Причини? Ами отново беше попаднала на "лоши другари" и "детето" щеше да тръгне по кривия път. Та по-добре да е под родителски "контрол". Че нали и тук си има гимназия - ще го изкара това средно. Така и стана. В провинциалната гимназия отдавна нямаше критерий за прием на ученици, щото такива бяха дефицит. Учителите вече бяха деформирани от все "по-интелегентните" поколения, които се бяха заредили след прословутата промяна, така че една Тотка нямаше да ги впечатли. Пък и тя вече отвързваше повечко приказки. Можеше да си купи цигари, да си поръча питие, да тегли няколко П.... М....., че колко му е да ù дадат и диплома. И колкото и да е чудно, Тотка завърши средното. Ами сега? В смисъл, не че тя се замисли. Така се чудеха майка ù и баща ù, след като завърши. Всъщност, през цялото това време Господ компенсираше възпитанието на това изродче с все повече оформяща се привлекателна, почти красива външност. И естествено, това привличаше немалко "себеподобни" от другия пол. И още по-естествено, Тотка почти на никого не отказваше възможност да провери как върви развитието на женските прелести. И, разбира се, най-естествено, за това Тотка не беше виновна. Ами те защо ù искат? Не знаят ли, че не е научена да отказва. Пък и от образователните програми от рода на ХХL, нито една жена не е отказвала на нито един мъж, та ако ще и пет наведнъж да са. Така че, откъде-накъде Тотка ще е виновна?
  Нави се тотина майка да прави детето си козметичка. Отиват в града, хем тя да си търси работа, хем рожбата да започне курсове, хем да се контролират една-друга. Кой каквото работил, кой каквито курсове изкарал, прибраха си се пак в провинцията двете, ама вече със самочувствие. Козметичен салон ще отварят. Набързо се приспособи мандрата на салон и се започна работа. То в село почти всеки втори ходи на козметик, така че нямаше начин да не потръгне бизнесът. И потръгна. За 2-3 месеца всички пияници, дребни мошеници, наркоманчета, рецидивисти, абе все отрудени хора, имащи нужда от помощта на такъв специалист, минаха през салона. Толкова работа имаше, та тотина майка се видя в чудо и рече веднъж на мъжа си:
  - Тая, нашата, тук мъж няма да си намери. Трябва да ù търсим работа в града, че там хората не се познават като на село.
И намериха хората. Намериха ù една квартира при познати, на които дължаха малко парици. Разбраха се, че тяхното момиче вече е специалистка и като започне работа, ще погасяват задълженията. И започна работа това девойче. Редовно. Това, дето беше научила, вече щеше да ù носи парици. Намери си и хубаво място за работа. Оживено и доходно. Хем недалече от града, хем на най-удобното място на... магистралата. И ето така всички усилия и на родители, и на учители, и на доктори, и на лектори, вече лека-полека започнаха да добиват смисъл и да се материализират. Сигурно затова народът е казал: "Който се учи, диря няма!". Или не беше точно така, а?