Това е една притча за днешното възпитание на не малка част от младото поколение, като се започне от вкъщи, мине се през училището и се излезе на улицата, където трябва да избираш посока за собствения си живот.
-----------------------------------------------------------------------------------------
Леле, колко задръстена беше тая като малка, не е за вярване. Това дете не знаеше две приказки накръст да върже. Не знаеше да си изтрие и сопола с ръкав дори. Ей така, ще си капне, а тя няма и да подсмъркне. Каква мъка е било това пукалче за учителите, само те си знаят. Не че не можеше да говори, ама от пусти инат, мълчеше като паметник. Вземат, че го изпратят майка му и баща му до магазина, хляб да купи, а то остави парите на тезгяха, мълчи и гледа в пода. Пита го продавачката:
- Кажи, Тоте, за хляб ли те пращат?
Онова звук не отронва. Голяма мъка. Ама мъка за всички около нея. А тя си е такава - изпоцапана, гледа нацупено и не мъца. Бяха се видели в чудо с нея и родители, и учители, и близк ...