Това не е поезия.
Това е размисъл...
Лицето на човека олицетворява неговата същност, неговото Аз. Поне то е необходимо за личната ни карта и разпознаването на личността ни. Показваме ли го цялото? Понякога го разделяме на две, защото знаем, че то крие два образа от личността ни – черен и бял. Показваме белия, за да блеснем пред обществото с белотата си, но черния е тук, неизменно с нас. Както монетата има две лица, така и личността има винаги две лица. Сравнимо с природата, можем да го охарактеризираме с водата. Има две океански течения – топло и студено. Едното дава живот, но другото е необходимо, за да спаси планетата от прегряване. И двете се захранват от едното цяло – Вода. И истината има две лица. А аз мисля, че е триизмерна. Ако погледнем в дълбочина, виждаме причини, факти, следствия... Какво остана за Аза тогава? И той е триизмерен /може и повече, но не искам да навлизам Там/. Ако погледнем извън образа в огледалото, водата, снимката – там има Душа, която криволичи в лабиринтит ...