Този отсреща

      Луда нощ. И още много от тях! Тези двамата ме побъркаха. Редуваха се. Половината от времето този ме разкарваше в някакви пещери, правеше мрачни заклинания и фокуси, вадеше от ръкава си изненади и гадории, сритваше ме неведнъж по наболяващата ме жилка на гърба, а после по кокалчетата, люлееше ми кревата и пускаше зъбати и ноктати чудовища през малките процепи между завивката и матрака, настрои срещу мене и самия чаршаф – ту се събираше на топка, ту се посипваше с кабърчета, а накрая взе, че избяга. Другата половина се състоеше от странни НЛО светлини по тавана, които въпреки възглавницата върху ми се виждаха, люлееха, дразнеха полузатвореното ми око, докато накрая в полусънено състояние видях откъде се пръкват – колежката по креват четеше – спеше – четеше – спеше - ... , като редуваше таблет с милозливи многотомни романтични истории и телефон, откъдето се лееха нощните новини от неспящите .... всъщност очилата въобще не й пречеха в спящо състояние, както и не й помагаха в полубудното – знам, че това беше физикомоторен стереотип, който не включва някаква мисловна дейност на осъзнаване и предъвкване на някаква смислена информация, поемаше се в неограничени количества и неоставящи впоследствие никакви следи... Достигайки дотук, полусъбуденото ми състояние включваше лениво осово превъртане така, че покривах другото си ухо с моята любима нощна приятелка – втората възглавница ... следваха няколко безпаметни мига или часове, след което онзи гадняр се връщаше !

      Тази сутрин както винаги се размърдах последен. Хвърлих бегъл поглед върху мястото на полесражението, където ясно личаха следите от нощната битка, навъртяни и усукани, и смачкани, и полу, или съвсем успели да побегнат и да се свлекат върху пода вечерните изгладени неща... и... го видях гарняра – беше се опулил срещу ми, зяпаше ме безучастно, рошав, чорлав, брадясал... изглеждаше ужасно, като след битка с чудовища. Познах го – същият тоя, дет ми се репчеше през нощта и не ми даваше да си поговоря със Сънчо, както и да се срещна с онази принцеса... или фея... така и не можах да разбера, защото гаднярът винаги ни прекъсваше когато ... точно... в сюблимния момент, за който винаги съм си мечтал... когато... тя протяга нежната си ръка към мен и аз почти съм на сантиметри .. милиметри .. милимунди ... нано ...  пико - .. няма значение, тъкмо да я сграбча и да си я понеса нанякъде ... гаднярът ...

Озъбих му се, присвих очи, погледнах го люто, наперих бицепси и ... замахнах !!!!  Онзи се захили, ококори очи в насмешка, тромаво се поклати, леко размърда пръсти и .. ръкавът на пижамата му се свлече, закривайки точната форма на пръстите ... после си надигна дясната ръка в добре познатия жест – ‘Дай пет’ ... и ми се изплези !

       - Навлек, гнида, малоумник, досадник, откачалка, миризливка ...  - му занареждах като употребих всичките си 1678 лицеви мимични мускули (или колкото и да са, при мене са толкова ), които бяха в комбинация с погледа ми, от който струеше жлъч, омраза, светкавици и гръмотевици, които вероятно той не чу.

      Ядоса ме още повече и реших да използвам първия финт от фехтовката – ляв – ляв – десен , след това и втория – ляв – десен – ляв! Не реагира, стоеше си като торба с кости, само дето се беше ококорил на шест. Тогава използвах най – мощното си оръжие, комбинирано с най – лютия си поглед:

• С – Б – П – З – М – Р – Ж – Х ! (*)

Пенкилерът винаги помагаше! Повторих го няколко пъти, после потретих наум. Онзи се разля в широка усмивка и вдигна двете си ръце в знак че се предава. Е, простих му, вдигнах си настроението, изтрих внимателно две прашинки от огледалото и се запътих към колежката по креват, която беше умирисала цялата къща на пържени филийки.

... Отзад дочух ... ‘И да се обръснеш, вече пети ден не си го правил ...’

------

(*) – Универсален пенкилер, взаимстван от руския блат и отдалече кореспондиращ с българския, далеч по – лют ДТЕМПН