jonnnn (Пламен)
133 1281
18 дек. 2020 г., 17:17

Този отсреща 

  Проза » Рассказы, Юмористическая
394 1 20
3 мин за четене

      Луда нощ. И още много от тях! Тези двамата ме побъркаха. Редуваха се. Половината от времето този ме разкарваше в някакви пещери, правеше мрачни заклинания и фокуси, вадеше от ръкава си изненади и гадории, сритваше ме неведнъж по наболяващата ме жилка на гърба, а после по кокалчетата, люлееше ми кревата и пускаше зъбати и ноктати чудовища през малките процепи между завивката и матрака, настрои срещу мене и самия чаршаф – ту се събираше на топка, ту се посипваше с кабърчета, а накрая взе, че избяга. Другата половина се състоеше от странни НЛО светлини по тавана, които въпреки възглавницата върху ми се виждаха, люлееха, дразнеха полузатвореното ми око, докато накрая в полусънено състояние видях откъде се пръкват – колежката по креват четеше – спеше – четеше – спеше - ... , като редуваше таблет с милозливи многотомни романтични истории и телефон, откъдето се лееха нощните новини от неспящите .... всъщност очилата въобще не й пречеха в спящо състояние, както и не й помагаха в полубудното – знам, че това беше физикомоторен стереотип, който не включва някаква мисловна дейност на осъзнаване и предъвкване на някаква смислена информация, поемаше се в неограничени количества и неоставящи впоследствие никакви следи... Достигайки дотук, полусъбуденото ми състояние включваше лениво осово превъртане така, че покривах другото си ухо с моята любима нощна приятелка – втората възглавница ... следваха няколко безпаметни мига или часове, след което онзи гадняр се връщаше !

 

      Тази сутрин както винаги се размърдах последен. Хвърлих бегъл поглед върху мястото на полесражението, където ясно личаха следите от нощната битка, навъртяни и усукани, и смачкани, и полу, или съвсем успели да побегнат и да се свлекат върху пода вечерните изгладени неща... и... го видях гарняра – беше се опулил срещу ми, зяпаше ме безучастно, рошав, чорлав, брадясал... изглеждаше ужасно, като след битка с чудовища. Познах го – същият тоя, дет ми се репчеше през нощта и не ми даваше да си поговоря със Сънчо, както и да се срещна с онази принцеса... или фея... така и не можах да разбера, защото гаднярът винаги ни прекъсваше когато ... точно... в сюблимния момент, за който винаги съм си мечтал... когато... тя протяга нежната си ръка към мен и аз почти съм на сантиметри .. милиметри .. милимунди ... нано ...  пико - .. няма значение, тъкмо да я сграбча и да си я понеса нанякъде ... гаднярът ...

Озъбих му се, присвих очи, погледнах го люто, наперих бицепси и ... замахнах !!!!  Онзи се захили, ококори очи в насмешка, тромаво се поклати, леко размърда пръсти и .. ръкавът на пижамата му се свлече, закривайки точната форма на пръстите ... после си надигна дясната ръка в добре познатия жест – ‘Дай пет’ ... и ми се изплези !

 

       - Навлек, гнида, малоумник, досадник, откачалка, миризливка ...  - му занареждах като употребих всичките си 1678 лицеви мимични мускули (или колкото и да са, при мене са толкова ), които бяха в комбинация с погледа ми, от който струеше жлъч, омраза, светкавици и гръмотевици, които вероятно той не чу.

 

      Ядоса ме още повече и реших да използвам първия финт от фехтовката – ляв – ляв – десен , след това и втория – ляв – десен – ляв! Не реагира, стоеше си като торба с кости, само дето се беше ококорил на шест. Тогава използвах най – мощното си оръжие, комбинирано с най – лютия си поглед:

 

  • С – Б – П – З – М – Р – Ж – Х ! (*)

Пенкилерът винаги помагаше! Повторих го няколко пъти, после потретих наум. Онзи се разля в широка усмивка и вдигна двете си ръце в знак че се предава. Е, простих му, вдигнах си настроението, изтрих внимателно две прашинки от огледалото и се запътих към колежката по креват, която беше умирисала цялата къща на пържени филийки.

 

... Отзад дочух ... ‘И да се обръснеш, вече пети ден не си го правил ...’

 

------

 

(*) – Универсален пенкилер, взаимстван от руския блат и отдалече кореспондиращ с българския, далеч по – лют ДТЕМПН

© Пламен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отговорът е - 5. (за съжаление при превода от клинописа , смисловото съдържание се е загубило и е останала само математическата част)
  • А биш пансоу?
  • Тук всички са писатели с развинтена фантазия Има една максима за тях - да правят това в което вярват, без да се водят от околните. Така се правят шедьоврите. Очаквам неочакваното със или без каквото и да е, но задължително с маски, щот като се съберем 1000 души ще възмутиме официозите
  • Колко по-маскирани?
  • Да напомня ... Утре е Игнажден Можеме, тук цялата компания, сутринта да си устроиме бал, маскирани с маски
  • Много трудно упражнение беше - онзи, като му изпях 'вдигни си моме очите да видя плакала ли си ..' (не му казах точната цел) . та той започна да гримасничи и да бяга от очномедицинския тест - та застопорих го и с лупата видях - светложълти смешни звездички, непрестанношарещи любопитници, синьозелена носталгия, ситни точици сива скука, слънчеви проблясъци, златисточервеникави залези, ... не успях да си запиша всичко на листчето, ама имаше такива - с кепенци, приготвени да спят, а иначе формата (с лупата) беше основно бяло кръгче с чертички с размер 1/10 от хризантемата .... утре ще го разгледам на светло .. едното може и да наподобява хризантема, ам другото не ми го дадоха
  • Очите ти са бели хризантеми, нали
  • Пробвай. Пишете, ти и онзи отсреща, да видим как ще се получи :р
  • Хм, щур_чо, твоето (*) го разшифровам като ..'любопитно (*) ', и се зачудих дали неможе да се направи предизвикателство от такъв тип - с начало и край, а средата е мястото на конкурентите. Сещам се за 'Сърцата на тримата' която за по-бързо била писана от двама души и когато направили сверка по средата се оказва, че единият от героите бил оженен за неправилната жена и се наложило във втората част да поправят грешката Сигурно ще е fun
  • Косите не, настръхна ми/ще цитирам/ - (*)
    ХаХаха
  • ОК - ето го - т.1, глава.1 - двама мъже и две жени, които въобще не се познават, започва с кратко описание на това, как всеки от тях е стигнал дотук, ама въобще не се споменава за кого точно се отнасят тези описания ... разхождайки се из NY се събират в центъра и - отваря се дупка в земята с диаметър 50 метра и те последователно попадат в нея (въх, какви сцени биха се заснели ако е филм) .. после - ДУПКАТА НА ЧИТАТЕЛЯ - после (т.3, гл.10) - Ани е заченала от Пешо, ама обича (*) (който го няма всред героите), Ина се влюбила в спасилия я пожарникар, който е пребит от ревнивеца (*), Гошо е преспал с двете, ама открива (*) в дупката и остава там (завинаги), намесена е и Комуната на Свидетелите от Подземието, които (*) изоставеното новородено, там Градската управа изгражда подземен (*) за (*) и накрая извънземният, който грабва (*) с която се (*) ........ Това е рамката, (*) се запълват от читателите ! Настръхнаха ли ти косите ??
  • Предлагам ти универсално и интригуващо заглавие - "Дупка"
  • Щур_чо. хвана ме на слабото място - прекалено гъста паяжина преда и вече се замислям в том 3, глава 5, ще туря голяма нелогична дупка, читателят ще рипне от възмущение и възторг, че ме е хванал да пиша глупости, дето принцът не грабва любимата си, ами се захласва по скъсаното си копче ... ще вземе ножичката си в своя коментар, старателно ще изреже и зашие страхотната кръпка на своята версия ... малко ще е подвеждащо, ама удоволствието ще е взаимно ... Споко, още незнам заглавието и за какво ще се разправя
  • Яка ти е паяжинката Ама не се удряй, насилието не помага :Р
  • Щур_че, винаги се старая да вземам нерзаказани теми ... пропуснал съм ти двете редчета , но .. често използвам този от огледалото да му тегля една .. две .. няколко ... докато се разсмея .. толкова яростно беше, че се е чуло и чак в страничката ! . Препоръчвам това лекарство на всички А това, което ме изуми тази сутрин е, че кухнята наистина миришеше на пържени филийки !!! (жената не ме признава и не ми чете писанинките )
  • Този разказ съм го написала в два реда, а ти паяче, такава голяма паяжинка си спретнал
    Докато се мята в паяжината ти, читателят уморен, не стига до смях кат муха без глава е
  • Разказчето е неразбираеми за читатели с диагонален маниер. При внимателен прочит ще откриете ключовата дума, която ще ви накара да се усмихнете
Предложения
: ??:??