Obra no adecuada para menores de 18 años
Ръцете ми се плъзгат по тънката талия, после по стегнатия корем. Обгръщам гърдите, чиито зърна са цръкнали и втвърдени. Бедрата са разтворени подканящо и потрепват. Притискам се в излъчващото блага топлина тяло. Устните ми щипват игриво брадичката и се залепят върху устата, от която се стрелва игрив език. Засмукваме се. Хубаво е. Тялото под мен се извива. Нокти се впиват в гърба ми, но болката е приятна. Вдигам глава, за да си поема дъх, после заравям лице в нежната гуша и я отърквам с буза. Малките меки длани галят настойчиво врата ми. Хладна пета се отърква в задника ми и ме притиска подканящо. Прониквам бавно, за да се насладя на момента. Телата ни се притискат едно в друго, после се залюляват в ритъма на насладата. Тласъците се ускоряват с наближаването на пика на удоволствието и без да се усетя зашептявам нещо. Изведнъж тялото под мен се вдървява. Не мога да разбера какво става и търся отговор в очите, а те са празни, зареяни и насълзени. Объркан съм, и стреснат.
Мими ме избутва назад, при което се чува лекичко „пляк“, и се обръща по корем. А аз оставам незадоволен. Секунда по-късно осъзнавам, че в ухото но Мими съм шептял Нейното име. Ужас!
Свела глава, Мими започва да се облича. Брадичката й трепери. Много жална гледка. Чувствам се адски виновен.
– Извинявай – казвам и хващам ръката ѝ, но тя се отскубва и продължава да се облича. Сълзите ѝ капят по паркета. – Не знам защо се случи това. Просто не знам.
– Защото я обичаш и непрекъснато мислиш за нея – казва Мими и най-накрая ме поглежда. Вече се е поуспокоила. – Старата любов ръжда не хваща, а?
Решавам, че най-правилно ще е да кажа истината.
– Да. Тя е голямата ми любов. Не бяхме се виждали дълги години…
– Знам, знам. Докарали са я със счупен крак, когато си бил на смяна. Странни шегички си прави с нас животът.
– Не съм сигурен дали мислех за нея докато се любехме, по-скоро не. Но явно психиката ми все още свърза насладата с нейното име. Трябва да ти кажа, че ми е хубаво с теб, но не съм влюбен в теб. Приемам те по-скоро…
– Като нещо, което става за чукане – подхвърля тя.
– Недей така, Мими. Аз наистина те харесвам. Нямаш представа колко гадно се чувствам в момента. Никога не съм те лъгал. Съжалявам, ако съм те подвел по някакъв начин.
– О, не си ме подвел, просто ме вкара в леглото си. Какво, несподелена любов ли?
– Ами… много е сложно. Но общо взето тя предпочита да сме заедно, но е омъжена и не иска да напусне мъжа си, освен това му е много задължена.
– Задължена?
– Той ѝ плати лечението.
– Какво лечение. Ти не ѝ ли оправи крака?
– После тя катастрофира. Много беше зле, полупарализирана. След лечението има голям напредък, но все още е на патерици.
– Виждате ли се? Говорите ли си?
– Не, тя не иска… и може би е права.
– Ти какво смяташ да правиш?
– Ще ми се да мога да я забравя.
– Ох, здраво си закъсал. Е, аз си тръгвам. Да знаеш, че не ти се сърдя. Разбирам те напълно. Но нямам намерение да излизам с мъж, който, докато се чукаме, шепне в ухото ми името на друга жена. – Тя се позамисля и казва: – Доверявай се на сърцето си, не се отказвай. Чао, сладур.
Вирва задник, докато си обува ботушките, после ми махва и изприпква навън. Тя е от тези, които бързо се палят, но и бързо им минава. Явно с нея приключихме. Малко ми е криво, защото Мими е пич отвсякъде. Щеше да е хубаво да съм хлътнал по нея. Чиста душица.
© Хийл Todos los derechos reservados