Традицията продължава
Днес ми едно такова криво, още от сутринта станах с дъто нагоре. Изпих едно кафе, а то горчи мамка му, като пелин в устата ми. Това е защото съм на диета и го пия без захар. Еййй, на какви лишения се подлагаме ние жените, не вкусваме торти, сланинка, пици.... Два месеца страдания и глад, а коремът ми продължава да стърчи, като паметник на съветската дружба. Несправедлив живот, то всичко хубаво в него все е забранено. Дъвча си аз сухарите, пия си горчивото кафе и с жален поглед, като на куче пред месарница, гледам как моичкият набива пържени филии със сладко и сирене. Как пък не напълня тоз човек! Глисти ли храни или от огромното си желание да ме дразни не дебелее!? Слаб, като Робинзон след тримесечно корабокрушение. Яде бавно и с наслада дъвчи всеки залък, а аз като фитка на сухо преглъщам след него.
- Знаеш ли, Батман, време е да купим зеле и да го накладем, пък и туршийка да си направим.
Като чуя да ме нарича Батман и косата ми настръхва. Веднъж, когато беше малка дъщеря ни, застана пред нас и заяви:
- Искам мама да ми роди братче, сестриче, куче или коте!
Моичкият спокойно ѝ обяснява, че мама може да роди само братче или сестриче, а тя тропа с крак и вика:
- Ти не знаеш, мойта мама може всичко!
Та от тогаз станах и Батман.
- Трябва да изберем твърди и здрави зелки, не по големи от детска глава и да е Кьосе - продължава да нарежда съпругът ми, преглъщайки последния си залък.
Значи на три хиляди и петстотин километра от България се пренесохме, но си вървим със зелето и туршията, че то в една къща ако не се размирише на онзи омайващ аромат, който ти размества вътрешностите, не е българска къща.
- Дано тази зима е студена, че да стане хубаво зеле и хрупкава туршия. - продължава той.
Да бе, чакай ти студена зима на Иберийския полуостров, това е все едно да чакаш Годо да дойде.
- Добре де, утре ще купим зеле. - съгласих се аз, само да миряса, че той понякога може да е досаден като обрив на задник.
- Ще поканим Гочеви, да види Тошо как се прави кладено зеле, омръзна ми да слушам всяка година да се хвали, че неговото било най- хубаво. - ентусиазирано продължава той.
Ех времена, ех нрави, докъде я докарахме, мъжете да си мерят киселото зеле!
Вечерта си лягам и като ми се разхвърчаха едни зелки в съня...То не бяха каци, буркани, стоя аз и претаквам с един маркуч зелето, а до мен дяволът с тризъбец ми се хили доволно. Събудих се плувнала в пот и с ужасното чувство на обреченост, че ще ядем зеле докато настъпи Армагедон.
Следващият ден посветихме на откриването на най-доброто зеле в Мадридската околия. То Индиана Джоунс сигурно по-малко време е отделил в търсенето на изчезналия Кивот. Започна се едно опипване, мерене, разпитване на продавачите, мъжът ми така се беше съсредоточил, че приличаше на доктор при аутопсия. Такова избиране направихме, сякаш се готвихме да купуваме Панагюрското съкровище. Накрая след няколко часово лутане се прибрахме у дома с три чанти зеле. Бях доволна, че най-после сме свършили и аз спокойно можех да седна пред телевизора и да си изплакна окото с Том Круз и "Мисията невъзможна 5 - Престъпна нация". Да, ама не! Зелето спешно трябваше да се изчисти и нареди в бидона. Не знам дали всички мъже са така, ама на моя кога му влезе нещо в главата не излиза от там, като кърлеж се забива. Действа на принципа " Искам го сега, искам го веднага!" Погледнах жално как Том Круз виси на излитащия самолет и се отправих към кухнята. А там половинка ми точи един нож, наоколо разхвърляни тенджери и един голям бидон стърчи в средата на кухнята, като Айфеловата кула. Имах чувството, че сме някое африканско племе, готвещо се за жертвоприношение. В края на съботния ден зелето бе накладено, а трушията нарязана в бурканите. Тук обаче възникна огромният проблем, с какво да се затисне. Съпругът ми започна да обикаля из апартамента, като кокер шпаньол търсещ трюфел. По едно време напипа статуетката на богинята Фортуна за щастие и късмет и само благодарение на погледа ми, който се впи в него, като дулото на пистолет, успя да спаси потапянето ѝ в дебрите на бидона.
Ако си мислите обаче, че всичко свършва до тук, много се лъжете. Сядам на дивана с надеждата да гледам най-после филма със сладкия Том Круз и точно когато се наслаждавах на мускулестото му тяло и броях плочките по корема му, скъпият набързо ме извади от обзелия ме екстаз.
- Трябва да купим и ребра, че зелето върви със свинско и то на кокал. А и каймичка ще смелим - 50 на 50, да има и мазничко в нея, че то сърмите само с телешко ще са сухи. - бръмчи и не спира проклетникът.
Боже, прилича ми на български политик пред европейски фонд, още не го е получил, а вече го е разпределил. Слушам го аз него и се чудя, дали да не го натикам в бидона и да затисна зелето с него, така ще мога спокойно да си изгледам "Мисията невъзможна".
Всяка вечер след работа нашият обикаляше и душеше около бидона, като разгонена кучка. На шестият ден гледам грабнал една кофичка и маркуч, ще претака проклетото зеле. Отваря капака и започва да души, като заек люцерна, защото готовността на зелето се познава по миризмата. Целият настръхнал сякаш се готви за дипломна работа.
- Жена, не мирише! - изкрещя той вдишвайки дълбоко през носа. А на лицето му се изписа ужас. - Не мирише бе, не мирише! Ами, ако нещо не е по реда си!? Ако сме прецакали зелето!? - разбърква той с пръста гъстата бяла покривка и после го пъха в устата си! - И вкус няма! Знаех си аз, че избързахме и още не е достатъчно студено за да се хване, ама що ли те послушах. Ей сега цял бидон ще отиде на боклука.
Боже, дали да го удуша или да го удавя в проклетия бидон!?
- Знаеш ли, скъпи, със зелето всичко е наред, ама ти сигурно си хванал някой ковид. За това нямаш мирис и вкус. - демонично се усмихнах аз. - Сега веднага отиваш в стаята си и никакво излизане от там две седмици. Под карантина си. Аз ще се обадя на личната лекарка да ти изпише лекарства и да ти даде болничен.
- Ами, зелето? - оклюмал попита той.
- Аз ще го оправя зелето, ти не се притеснявай за него.
След минути мъжът ми лежеше завит до уши в леглото с термометър под мишница, а аз блажено се отпуснах на дивана и най- после си пуснах " Мисията невъзможна", а от малкия екран закачливо ми надигна Том Круз.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
На мераклия си улучила, Роси
... затова й казват "зимнина" Усмихна ме -
Днес зелето беше на промоция и видях как изнасят по цели колички от "Кауфланд". А аз си правя в един буркан - трилитров – и като привърши, а то втасва бързо, купувам и пак режа и тъпча в буркана. Така се спасявам от бидоните с претакането и онази миризма напролет...
Много ми хареса щипката хумор, Роси! То, като гледам, всеки си описал собствената история около киселото зеле,а докато чете човек, му се и прияжда. Хихихи! -
Пепи, идеята изглежда страхотна. Тази година може и да пробвам.😁
Юрка, къде ще намери такава жена, като мен, да му угажда на глупостите.😁😁 Булката е добре, младоженецът също, само дето тъщата готви по-цял ден. Един на диета, друг яде само мръвки, трети зеленчуци. Ужас! 😬🤣🤣 -
Роси, само с бидон и с домаджана ще задържиш един мъж през зимата! 😀😀😀 Как е булката?
-
"май ще ми излезне по-евтино да се разведа". 😂
Вече 2 зими слагам по малко зеле и смесено зеле със зелени домати и моркови, колкото за традицията: да има кисело за сарми и свинско по празниците, в шишета и бидони от минерална вода: супер става. Няма претакане, няма духане, плътно затворено. После няма миене. За шишетата и бидоните ме отвори един морски, той така си маринова и рибата, и туршията -
Тони, лютеница, зеле, луканки.....май ще ми излезне по-евтино да се разведа. 😂 Благодаря за посещението!
Вале, при нас вече отвориха много български магазини и има всичко. Ама друго си било да ти замирише къщата на българско. 😁
Благодаря, Пете!
Пепи, 😂😂! Отивам за чували.
Тони, аз предпочитам прясно зеле на салата. 😊 Благодаря за посещението!
Наде, значи едно тегло патим!😁 Миналата седмица вино прави моят. В таз одисея не ме е вкарал още, че 300 кила грозде как се берат и чистят!!
Скити,😂😂! Де тоз късмет, на Том Круз зеле да наклада! Благодаря ти!
Нина, радвам се, че съм те усмихнала!
Петър, аз още с къс ръкав ходя! Ха дано да захлади, ама на дали!😁 Благодаря, да посещението!
SMooth, и това ми е познато! 😂 Имаме и лодка. Преди години и рибени консерви имахме! Абе, българи сме си отвсякъде!😁 -
Мъж с бидончета зеле е същото като мъж, след успешен лов или риболов
Имахме едни семейни приятели, преди години, когато ходеха за риба, след това в апартамента им всичко беше в риба - от банята до фризера -
Росии, не остана, още 15-20 дни и зелето е готово,.. а сега го душа като заек люцерна, много важна задача.Много ядливо е кисело зеле с червен пипер за салата на нашенска ракия,а ребърцата, фитката, може и отделно да са печени
-
Аз пък обичам кисело зеле с ребърца, и на туршийка не отказвам. Направо ми се прияде! Роси, благодаря за усмивките, които предизвика!
-
Усмихна ме, Роси И се замислих... ти на Том Круз, обясни ли му как се приготвя кисело зеле
-
При нас е същото, Роси. Преварена вода, цвекло, царевица... Салтанати. На кисело зеле и сурова туршия съм само консуматор. Благодаря за усмивката!
-
Хареса ми много разказът, Роси и ме развесели. Аз не обичам зеле, влошава ме, така че не съм имала бидонски изживявания
-
https://otkrovenia.com/bg/proza/evolyuciya-20
Роси - традициите не са това, което бяха!
Еволюция, брат! 😄 -
Много хубав разказ, Роси. 🙂 Поздрави.
-
Роси, бъркам лютеница, ма мързеливата - всичко накуп го слагам в един огромен гювеч и го оставям да се пече бавно 5-6 часа, после само едно смилане с пасатор, подправки и готово.
Но вече спряхме със зимнината, защото през зимата на пазара пресни зеленчуци бол, както и туршии -
Супер си. Без да искам си помислих, че е време за лютеница,))
Докато бъркаш, можеш да гледаш и Том Круз, стига да можеш
да издържиш на такава ... поплина,.
Поздрави!
Успех! -
Благодаря, Мини! Написан е преди време, но вчера се сетих за него, защото темата отново бе на дневен ред.🙂
Благодаря, Безжичен!
Танче, радвам се, че те усмихнах!
Жени, хубаво е денят да започне с усмивка!
Лидия, само да знаеш какви сравнения ми идват в ума когато започне до прави луканки благоверният. 😊 Благодаря!
Благодаря, Младен! Поне веднъж да има полза от него!🙂
Вале, аз също не съм много по зелето, но мама е далеч. 😊 Добре че не го е подгонило желанието за лютеница! 😁 Благодаря, че се спря!
Благодаря, Генек! -
Хареса ми.
-
В началото на съпружеския си живот и аз се връзвах на подобни врътки, само дето мразя свинско със зеле, а то един бидон на салата да изядеш - не става. Добре че моичкият поузря и разбра, че винаги може да купиш я от пазара, или мама да даде някоя и друга зелка.
Много ми хареса това с меренето на зелето между мъжете. Ми имат си зеле, мерят си го -
Ето я и ползата от КОВИДА - спасява от семейното щастие!
Отлично написан разказ, Роси. Поздравявам те! -
Развесели ме. Само се питам дали ти останаха сравнения за други подобни забавни разкази? Надявам се!
-
Усмихна ме, Роси ♥️
-
-
Много свеж и весел хумор! Хубаво е!
-
Ами то дойде есента и виж какво желание за зеле се породи! Точно на време си ни го поднесла, Роси! Много ми допадна!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Краси, радвам се, че предизвиках усмивка. Улучих на мераклия и тертеплия! 😁