Днес ми едно такова криво, още от сутринта станах с дъто нагоре. Изпих едно кафе, а то горчи мамка му, като пелин в устата ми. Това е защото съм на диета и го пия без захар. Еййй, на какви лишения се подлагаме ние жените, не вкусваме торти, сланинка, пици.... Два месеца страдания и глад, а коремът ми продължава да стърчи, като паметник на съветската дружба. Несправедлив живот, то всичко хубаво в него все е забранено. Дъвча си аз сухарите, пия си горчивото кафе и с жален поглед, като на куче пред месарница, гледам как моичкият набива пържени филии със сладко и сирене. Как пък не напълня тоз човек! Глисти ли храни или от огромното си желание да ме дразни не дебелее!? Слаб, като Робинзон след тримесечно корабокрушение. Яде бавно и с наслада дъвчи всеки залък, а аз като фитка на сухо преглъщам след него.
- Знаеш ли, Батман, време е да купим зеле и да го накладем, пък и туршийка да си направим.
Като чуя да ме нарича Батман и косата ми настръхва. Веднъж, когато беше малка дъщеря ни, застана ...