(есента на 2019 г.)
Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще се върне на село – заради нейната пуста сватба бадева си отиде човекът. СИА (Селска информационна агенция) смяташе, че точно заради това повече няма да ѝ видят очите тук. Монката не чуваше нито едните, нито другите. Споменът за красивото момиче и сладостта помежду им го пареше като коприва, но успяваше да удря по един шамар на мъката, като дойдеше при него, заявявайки: „Може да е за добро. Селски доктор не ѝ трябва!“ и хукваше към поредния спешен случай.
Бе краят на септември и хормоните уж трябваше да заспиват, но вместо това удряха де когото сварят. Заканата на Денко от кръчмата бе позабравена, когато нов гръм, гарниран с цунами и земетресение седем по Рихтер, удари селото без предупреждени ...