***
Дани премигна и застина. Не беше сигурен кое го шокира повече, това че колата им бе паркирана пред входа или свитата фигура на чичо Владо в ъгъла на полу-етажа. Беше облечен в пижама на райета и пушеше цигара. Светлината на уличните лампи течеше бавно през прозорците.
- Здрасти, Дани! – каза Владо – Ще стане ли моята работа или...?
- Ще ни закара, бе Владо, нали ти казах – намеси се Таня
Дани се хвана за парапета и си пое дълбоко въздух. «Тук нещо не е наред, ама хич не е...»
- Чакайте малко!... трябва да се облека... да намеря ключовете... да... – краката му бяха изтръпнали и студени – Ей сега идвам...
Той се пусна от парапета и с несигурни крачки се отправи към «death-ската» стая, където бяха захвърлени дрехите му. Погледът на Врана го блъсна в челото. «Мисли!!! Не прави нищо, в което да не си сигурен!» Той погледна към стария телефон с шайба и се опита да се сети къде може да са техните. Слушалката бе поставена на мястото си, но бе леко изкривена и през нея се долавяха звуци. Да ...