-Но какво е това?- спря се изведнъж Мануел на изхода от залата за пристигащи пътници.- Нали е още два часа, защо е тъмно?
Наистина, навън цареше прекрасна лятна нощ. На небето светеше пълна луна, огромна, с добре различаващи се елементи от лунния релеф. Пееха милиони щурчета, чуваха се и славеи. Някъде отдалече се обади сова, изпляскаха тъмни крила.
-Но какво става, къде сме попаднали, не сме ли в София?- Кейд не можеше да спре треперенето на долната си устна и сякаш всеки момент щеше да се разплаче, макар че беше вече много голям за сълзи.
От тъмнината се чу кикот на чакал и мучене на крава,после изстрел от пушка.
-Нямах време да ви предупредя, каза Антъни, това са петната от миналото. Когато се отвори Порталът, една част от него се прожектира в нашето време като на киноекран и остава за известно време. Но не се безпокойте, скоро ще излезем от тая зона.
-Тогава...-Виктор беше много озадачен, но изведнъж очите му блеснаха, беше направил откритие- Сигурно и част от нашето време се проже ...