Не мога да заспя. Стомахът ми се е свил на топка и не ме напуска усещането за загуба и огромна празнота. Онези изтъркани приказки как всичко може да се обърне с главата надолу, докато мигнеш, не са преувеличени. Отне 3 секунди.
Три. В погледа му има нещо необичайно. Някаква странна решимост, която не съм виждала по-рано. Две. Смущавам се и свеждам поглед. Едно. Устните му са върху моите. Имат вкус на случаен непознат. Моят най-добър приятел, този, който винаги мирише на дом, на топлина, на храна, на прясно сварено кафе, на сухи дърва за огрев, на пръст от градината, на прясно окосена трева, сега ме обгръща с аромата си на мъж, решен да притежава. Целувката му не е нежна и питаща. Грапавият му език настоятелно се опитва да разтвори устните ми. Дръпвам се ужасена. Ред е на неговия свят да се преобърне. Едно. Очите ми се разширяват все повече и повече. Две. Отстъпвам крачка назад. Три. Той прочита в погледа ми, че крачката обратно никога няма да бъде направена. Опитва да ме улови, но го о ...