- Това е седмата възглавница, каза Виктор и без да се бави, започна да проверява дали има нещо в калъфа й. – Ха, какво е това бурканче? Толкова малко, стъклено, а капакът му е надупчен на много малки дупчици!
- Я дай да видя!- Русалия отвори капака и й замириса на сладко. В него можеше да се събере не повече от две- три лъжици желе или пюре от плодове.
- А, намерихте ли го?- това беше баба им, която току- що влезе в стаята. –Чудех се дали тая вечер ще разказваме приказка...
- Не се чуди! Ама изобщо не се чуди, ще разказваме!- Роси се беше покачила на леглото и скачаше между възглавниците.
- Винаги ще разказваме! И тая вечер, и утре и по- утре, и по-по утре!- Виктор май още не беше научил думата „вдругиден“.
-Добре, добре! Само че героинята на тая история може и хич да не ви хареса, дори съм сигурна, че няма как да я харесате...
-Ама защо?- попитаха в един глас децата.
- Защото...Чакайте да ви разкажа какво е станало и сами ще разберете.
И баба им седна между двамата, гушна ги с двете с ...