ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ:  МРАВКА В БУРКАН

- Това е седмата възглавница, каза Виктор и без да се бави, започна да проверява дали има нещо в калъфа й. – Ха, какво е това бурканче? Толкова малко, стъклено, а капакът му е надупчен на много малки дупчици!

- Я дай да видя!- Русалия отвори капака и й замириса на сладко. В него можеше да се събере не повече от две- три лъжици желе или пюре от плодове.

- А, намерихте ли го?- това беше баба им, която току- що влезе в стаята. –Чудех се дали тая вечер ще разказваме приказка...

- Не се чуди! Ама изобщо не се чуди, ще разказваме!- Роси се беше покачила на леглото и скачаше между възглавниците.

- Винаги ще разказваме! И тая вечер, и утре и по- утре, и по-по утре!- Виктор май още не беше научил думата „вдругиден“.

-Добре, добре! Само че героинята на тая история може и хич да не ви хареса, дори съм сигурна, че няма как да я харесате...

-Ама защо?- попитаха в един глас децата.

- Защото...Чакайте да ви разкажа какво е станало и сами ще разберете.

 И баба им седна между двамата, гушна ги с двете си ръце и започна да разказва...

-Тук ще стане въпрос за Нана, спомняте ли си я, която  отиде да живее на село при леля си и чичо си заедно с петела Теодор? Един ден , докато си играеше навън, забеляза няколко нови мравуняка по пътеката към пътната врата.

„Я, колко много мравки! И всичките бързат за някъде...Толкова са важни, чудя се какво толкова вършат, наистина!“

 И тя приклекна над единия мравуняк и започна да наблюдава движението на обитателите му.

„ Чудя се дали разбират, когато някоя се загуби, дали я търсят и дали се опитват да й помогнат...Или просто не забелязват нищо и продължават работата си...“

  Тъй като нямаше какво да прави, защото черешата беше вече обрана, а сливите още зелени, тя скучаеше много. Затова реши да провери колко мравките държат една на друга. Отиде в килера и взе едно малко бурканче, толкова малко, че в него едва ли можеше да се пъхне нормална супена лъжица. Някога леля й го беше донесла от Лондон, където в хотела беше закусила със сладкото в него. Нана взе иглата и надупчи капачето на няколко места, след това отиде отново при мравуняка. Огледа се и видя една мравка, която се беше отдалечила на доста голямо разстояние, взе я внимателно от пръстта и я постави в малкото бурканче. След това затвори капачката.

-Сега ще ги видя какво ще направят, закани се малката пакостница - Той е малък, има достатъчно въздух и място да се движи. Може да остане дълго тук.

  Разбира се, тя не чуваше отчаяните викове на малката мравка, която се наричаше Сам.

-Пусни ме, лошо момиче такова, какво съм ти направил! Чуваш ли, веднага ме пусни, трябва да си занеса багажа до мравуняка, преди да се стъмни, иначе царицата ще ме накаже и ще ме предаде на войниците!

  Но никой не го чуваше, а, да си кажем честно, дори и да го чуеше, Нана едва ли щеше да се трогне.

-Нека сега твоите приятели те освободят!- каза момичето и отиде в стаята да си играе на таблета.

  И изобщо не разбра, че никой в къщата и двора не одобряваше това, което направи.

-Това е много лошо, каза кокошката Кристина, която иначе понякога кълвеше отделили се от мравуняка негови обитатели- Да затвори малкото невинно същество и да остави буркана на слънцето...Теодор, не можеш ли да направиш нещо?

- И аз това се чудя, поклати глава пъстрият петел и перата му заблестяха като златни- Но за нищо не се сещам, освен да изтърколя бурканчето на сянка...

- И това е нещо, каза Сам повече сам на себе си, защото в тоя стъклен затвор никой не го чуваше и кокошката и петелът само по чиста случайност бяха видели какво  му се е случило.

- Някой трябва да помогне, но кой може да отвори бурканчето?- чудеше се и котката Васа, -Не мога да повярвам, че има такива жестоки хора! Ами ако някой реши да затвори някое от котетата ми  в такъв затвор? Няма да го понеса, по- добре да се бия с дузина улични кучета и да умра!

- Никой няма да се бие с тебе, опроверга я кучето Бруно, което поддържаше отношения с  много от селските кучета.- Те, че са хулигани и престъпници, хулигани и престъпници са! Но никога няма да нападнат една майка на четири малки котета!

- Стига сме говорили празни приказки, по- добре да измислим какво ще правим!- отсече Теодор.

-Да протестираме!-изпляска с криле кокошката Кристина. –Ще застанем под прозореца на Нана и ще скандираме, докато освободи Сам!

  Речено-сторено. Наредиха се под прозореца и закрещяха:

-Свобода за Сам! Свобода за Сам! Отвори буркана! Сам не е консерва, отвори буркана!

  Прозорецът се отвори и от него се показа рошавата глава на Нана, която вече всички наричаха „Вироглавата“.

- Я кои сте били! И докога смятате да нарушавате реда в тая къща? Не знаете ли, че не можете да викате от два до четири следобед?

- Пусни Сам и ще си тръгнем!- извика едно от котетата, Памучето, наречено така заради бялата си и мека като памук козина.- Той нищо не е направил, за да го държиш в затвора!

- Сам?- зачуди се Нана- И кой е той ? Къде е тоя затвор?

- Как не я е срам, тя дори не знае името му!- възмутиха се и останалите котета.- Сам е нещастната мравка, която напразно се бори за справедливост и свобода , дори и затворен в буркана!

- А, това ли? А вие какви сте му, че толкова се вълнувате? Братя, братовчеди, съседи? Ти, Бруно, защо си тук? Нали все се оплакваш, че мравките ти влизат в паничката и пълзят по гранулите? Можеш ли да се закълнеш, че никога не си глътвал някои от тях по погрешка? И сега ги защитаваш, срамота!

  Кучето виновно наведе глава, май се беше случвало мравки да му пълзят по гърлото понякога.

- Васа, а ти защо си с тях? Не се ли нанесоха в кошницата, където спят малките ти? А вие, Кристина и Теодор, колко пъти сте разравяли мравуняците заради зърното вътре? И сега ми протестирате!

- Но, Нана, ние никога не сме затваряли никого...

- Я да ми се махате от главата! Моя работа е кого ще затварям и кого не! Да не затворя и някой от вас!

  Групата разбра, че от протеста им нищо нямаше да излезе и бавно се отдалечи. Наобиколиха буркана и окуражаваха Сам, който вече като че ли се беше примирил с положението и дори не пълзеше по стените на буркана в търсене на изход.

  В този миг нещо прелетя край тях. Беше много малко момиченце, колкото малък бръмбар, с прозрачни криле

-Ох, толкова умни глави сте се събрали, а без мене нищо не сте измислили!

  Това беше феята на нощните пеперуди, Роника, която много се дразнеше , ако някой сбърка името й и я нарече Вероника.

- Роника, тъкмо тебе чакахме, наистина!- започна Бруно, който много внимаваше да не кихне, защото въздушното течение щеше да отнесе ефирната им приятелка.- Ти имаш ръце, не можеш ли да отвориш буркана?

- Как си го представяш, Бруно, аз съм толкова малка, а този буркан е огромен! По-скоро ще ви предложа нещо друго: знам как да накажем Нана!

- Да я накажем?! –ококориха се всички.- Тя постъпи наистина лошо, но как можем ние да я накажем? Не можем да я затворим в стаята й, нито да й вземем таблета...

- Можем да откраднем флумастерите и да нарисуваме нещо на новата й рокля!- предложиха четирите котета. –Даже няма нужда от тях, ще натопим лапичките си в смачканите паднали черници на двора и ще стъпим на нея!

- Чакайте, чакайте!- прекъсна ги Роника- Това с нищо няма да помогне на Сам. Но ще направим следното...- и тя зашепна тихо, така че само те да я чуят. После излетя и се вмъкна в стаята на момичето, без то да я усети. Приближи се до него и леко го целуна по челото.

  А вие вече знаете, че щом Феята целуне детето, то незабавно заспива. Тогава тя застава до възглавницата и му разказва някой сън...

    Не след дълго Нана вече спеше, а над главата й кръжеше Роника и шепнеше нещо. Какво сънуваше Нана, ще стане известно по- късно.

...Нана се изкачваше по стъклени стълби, а те нямаха край. Бяха много хлъзгави и постоянно падаше и се смъкваше надолу. Стълбите водеха към тавана, от където можеше да се излезе. Трябваше й време за да разбере, че се намира в огромен стъклен затвор, който нямаше покрив, но до там водеха като казахме, стръмни и опасни стъпала. Колкото и да се опитваше, момичето не можеше да стигне до свободата. Отчая се напълно и започна да вика за помощ. Но вместо леля й или чичо й,  отгоре се появи огромна мравка и заплашително размаха антените си.

- Ей ти, какво си се развикала? Никой няма да те чуе, а още по-малко да ти помогне! Наказана си да прекараш цялото лято тук!

- Но защо? Какво съм направила?

- И още питаш? А кой затвори моят брат, Сам?

- Сам е твой брат? Но той е много малък, а ти си толкова огромен...

- Ха-ха-ха!- разсмя се чудовищната мравка- Огромен! Не, аз не съм огромен, съвсем обикновена мравка съм!

- Но как? Не те ли виждам, направо си чудовище!

- Не си наясно, малката! Не аз съм голям, а ти си малка, много по-малка от мене, от Сам и от която и да е мравка...Това не е затвор, а най- обикновена ампула от лекарства! Но ти не можеш да излезеш, защото си смалена! Това, което направи, а след това не искаше да поправиш, те смали! Такова наказание чака всеки, посегнал на коя да е мравка, всеки, който се подиграе с това, че сме много по- малки от хората, дори от децата и котетата...

- Но какво да правя? Леля и чичо ще ме търсят навсякъде и ще се чудят къде съм! Няма да се сетят да погледнат в изхвърлената ампула, а може и магарето Жоро да я настъпи и да ме убие...

- Мене какво ме интересува?- сви рамене мравката- Да те настъпва, нас постоянно ни настъпват!

- Но той ще ме смачкааа!- разрева се момичето- Моля те, пусни ме, веднага ще освободя Сам, обещавам и никога повече няма да затварям мравки!

- И калинки!

- И калинки, и бръмбари, и  пеперуди...никого няма да затварям, само ме спаси!

- Я да си помисля дали мога...- мравката май се подиграваше с нея!-Не, Нана, съжалявам, но не мога! Ти ще станеш голяма и няма да спазиш обещанието си! Не, просто не смея, ако те уголемя, всички ще са в опасност!

- Но аз ти обещах и няма да наруша обещанието си!- продължаваше да се моли и плаче Нана. Вече нищо не беше останало от вироглавството й.

  Изведнъж една друга мравка се появи и каза:

- Пусни я, братко! Аз вече съм свободен, така че тя нищо няма да ми направи...

- Сам! Но как се освободи?

 Сам разказа, че дължи свободата си на лелята на Нана, която намерила бурканчето и се зачудила защо е навън. Когато видяла мравката вътре, внимателно я извадила и поставила на земята.

-Добре, Сам, щом ти казваш...Но внимавай, аз ще те наблюдавам!

-Да, да , наблюдавай ме , обещавам да съм много добра, обещавам, ОБЕЩАВАМ!

  И  в този миг в очите й блесна светлина.

-Нана, Нана, събуди се, моето момиче! Спа много дълго , вече стана време за вечеря!

 Беше леля й, която стоеше до леглото.Но момичето изведнъж скочи и се изстреля навън като ракета.

-Бурканът, къде е бурканът?

  И изведнъж го видя да се търкаля по пътеката , а капакът не беше на него.

- Но защо ти е бурканът, Нана? Изглежда, не съм го измила добре, защото го бяха налазили мравки...Сигурно е имало още от сладкото в него!

- Имаше една мравка вътре...

- Да, пуснах я навън, дано да не доведе и другите в мазето при зимнината! Само това ми липсва, мравки в бурканите...

- Как ли не, промърмори Сам , който чу това, притрябвало ми е някакво мазе! Има толкова зърна по земята...като казах зърна...

  И той натовари едно зърно, което се търкаляше наблизо и с пъшкане го понесе към мравуняк.

....

-Аз никога не съм затварял никаква мравка!- побърза да каже Виктор и сините му очи заблестяха. –Не мога да си представя как на някои деца това им е интересно...

 Но Русалия си замълча. Май имаше един буркан с една черница и една мравка, която трябваше да я изяде и тогава да бъде освободена...Но вече никой не си спомняше кой я беше поставил там, освен нея.