Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време служех като пратеник на Златното Око. Бях изпратен с цел да говоря с господаря на града, самия Крал на Оковите, с цел сключване на икономически съюз с Империята. Пътувах дълго и изморително, и накрая се оказах пред портите на града, които се отвориха пред мен, задвижвани от сложни механизми с множество въжета и вериги, бутани и движени от стотици роби. Войниците, патрулиращи пред портите и по улиците бяха много по-различни от тези на Империята. Те нямаха брони, нито шлемове, а дълги роби и странни копия, а на ръцете им имаше дълги окови. Жреците, които обикаляха титаничните каменни храмове, също изглеждаха необичайно – витаещи безмълвно по улиците в широки бели дрехи и носещи множество дамги ...