3 мин за четене
Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за няколко часа. Трябваше да прелетя разстоянието от София до Стокхолм, което включваше и паника, и еуфория, и очакване. А също и два самолета, както и 4-часов престой между двата полета.
Прелетях разстоянието от София до Варшава, здраво вкопчена в седалката на място 11D. Полиш Еърлайнс ми пожелават приятен полет, а аз си мисля само за края на деня. И докато прелитам през страховете си, в главата ми се върти само мисълта, че точно в 21:40 ще кацна на летище Арланда в Стокхолм. И там ще си ти. И с цялото си същество ще изтриеш всички изпитани страхове от проклетия полет. Или просто с една усмивка. И докато се успокоявам, че крилата все пак останаха на самолета и кацнах успешно, в ума ми отново заб ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse