Аз съм от ония хора, дето си изкарват прехраната с писане. Написал съм не малко страхотни разкази, повести и дори два романа, които за около година станаха най-продаваните в страната. Всичко прекрасно, открит гений… но ето — дойде и денят, в който ме посети оная коварна болест — Творческият блокаж!
Моите издатели чакат новите ми велики писаници, а аз чакам да ме посети Музата, която пък упорито ми обърна гръб. Времето започна леко по-леко да ме притиска и естествено унинието ми стигна до там, че дори не бях в състояние да напиша името си върху белия лист.
Останал почти без пари и крайно депресиран, реших да се поровя в необятното интернет пространство и да видя, какво правят хората изпаднали в подобна беда. Оказа се, че моите сънародници имат стотици блогове и хиляди постове, относно начините за справяне с творческата криза… аррр, от самия израз ме побиват тръпки.
Добре, стига, днес реших да се преборя, с каквото там е вкочанило мозъка ми.
Съвет 1
Творецът трябва да е гладен! — По данни на учените творческите усилия са плодородни най-вече в онзи период, когато организмът не се занимава с преработката на храна…
Ясно, няма да ям. Час, два… три… пет…
Вече съм достатъчно гладен, мисля да седна да творя. С какво да започна? Със сочно пиле… Не! Творецът трябва да е гладен!
Ето я и Музата, пристига! В едната ръка носи идеята: такава една красива, неповторима, гениална идея. В другата ръка, тази отвратителна Муза, е хванала огромен дюнер и яде ли яде, а докато върви, от устата й капе сос… ДЮНЕЕЕЕР…
Но, творецът ТРЯБВА да е гладен, нали? Не гледам манджата, а протягам ръка към идеята. Ох, идеята, дето Музата я донесла, цялата омазана. Мръсницата свива рамене — това има, това дава…
Добре, с празен стомах и преяла Муза няма да стане, да видим друг съвет:
Съвет 2
Направете пауза! — Когато постоянно мислите, за това, какво трябва да измислите, идеите просто бягат от вас…
Правя пауза. Какво да правя в тая пауза? По-долу пише да не правя нищо. Ами… то ние руснаците, като не правим нищо — пием. Та, нека тогава да не правя нищо и да си пийна. Така де — не нищо — правя пауза.
Направих пауза от сто милилитра, да видим, какво следва нататък:
Съвет 3
Метода на Чарли Шийн — на всеки час приемайте по 10 мл твърд алкохол…
Ами, ако не е твърд тоя алкохол — едно към десет? Тоест на всеки час по сто милилитра питие, което има по-малко от тридесет и осем градуса…
Да видя следващия съвет:
Съвет 4
Тренирайте вашето тяло. Здраво тяло, ражда здрави мисли…
Ставам от стола. Я, шарките на тапетите играят.
Слагам си спортния панталон, спортните обувки, спортния фейс и към най-близката фитнес зала.
Много хора имало у тоя фитнес! Всички ли са в творческа криза?
Така, качвам се на пътеката и натискам бутона „Старт“. Забивам поглед в стената отсреща. Колко ли време мина? Метода на Шийн трябва да се изпълнява на всеки час…
Нека да сметна — обличах се — около десет минути. Тръгнах към залата — около петнадесет минути. Разгледах салона — пет минути… Редно е да си ходя, защото докато се прибера, мога да пропусна срока за изпълнението на „Съвет 3“.
По-добре да почакам, отколкото да закъснея, нали така?
Вече у дома, да проверя следващия съвет, че имам още половин час:
Съвет 5
На свеж въздух! — Забелязали ли сте, че когато гледате природата главата ви се изпразва от проблеми и тогава ненадейно може да дойде и Музата?
Е, добре, що да не? Така и така вече съм си надянал спортните парцалки.
Момент! Колко е часът? Има още петнадесет минути до „Съвет 3“… минаха, както казваше моята майчица: „ВЫПИЛИ И ПОЕХАЛИ“!
Стигнах до парка, сядам на първата пейка и блуждая.
Пред мен дървета, изхождащо се бездомно куче, пиян клошар хърка до него, надарена девойка, която при минус три градуса мороз крачи почти гола… Някаква жена мъкне дете за ръката, крещи му — то реве. От улицата наблизо се чува шофьор, който иска да се запознае от близо с майката на друг шофьор.
Стоп! В съвета пишеше да си изпразня главата, нали? Да, точно така пишеше. Поглеждам си към телефона: още четиридесет и пет минути до метода на чичо Чарли. Мога да почакам…
Прибрах се у дома. Болят ме задните части, щото пейката бе изключително твърда. Малко съм ядосан, тъй като си закачих панталона на пирон, на тая същата пейка, та трябваше да се прибирам по гол задник. Нищо, първо да се подкрепя, после пак съвети.
След двойна доза „Ала Чарли“ (това е от яд, заради дупката в гащите) да видя, какво още мога да направя за себе си:
Съвет 6
Бедата винаги е в началото — започнете да пишете нещо, каквото и да е. Редете мисли, просто мисли, Музата сама ще дойде…
Днес се отърсвам от творческата криза.
Ще пиша нещо интересно.
Небето е синьо, птичките пеят…
Виното ми свършва, трябва ли да се придържам точно към грамажа за твърдия алкохол?
А… заспал съм… Да видя кое време е станало. Ужас, пропуснал съм „Съвет 3“… при това два пъти и поливана. Готово!
Съвет 7:
Една глава е добре… но с тяло по-добре.
Ако имате идеи и проблеми, споделете с приятелите си, нека те ви дадат насока…
Звъня на приятел — признавам си имам проблем.
Той учтиво ми отговаря, че решение има за всеки проблем.
Уговорихме си среща в близкия бар.
Сядаме на мекото сепаре и аз си поглеждам часовника. Има още петдесет минути до „Съвет 3“. Значи да споделя:
— Имам проблем… — започвам неуверено и притеснено, но ме прекъсват, някак грубо:
— Абеманиманименешефатакамеядосаченаправонемога… — облягам се назад, мисля си за „Съвет 3“.
— Аженатадаяинеясамокрещиченямапариидецатаходятгладни…
Идва сервитьорката, отправям поглед към стрелките, още четиридесет и осем минути… ама съм на бар! Тройна доза от съвета на Чарли!
Прибирам се вкъщи. Сега вече ще се твори… ама тия букви нещо ми бягат по екрана. Стойте! Не мърдайте! Мерзавци!
Затварям си едното око, да може другото да се фокусира. О, по дяволите, без да искам затварям сайта със съветите. Ей тука беше… ах, да — намерих го:
Алкохоликът е човек, който точно знае, какво иска.
Алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества.
Алкохолът не ни решава проблемите, въпреки че и млякото има същия ефект.
Алкохолът активизира работата на мозъка — само в пияно състояние човек може да усети, че земята наистина се върти.
Виталий Александрович
Охо, и Витя давал съвети как да се справя с творческата криза!
© Надя Перфилова Todos los derechos reservados