Твоят отказ, твоето "НЕ"

Сълзите ми, непрекъснато се стичат по лицето ми. Липсваш ми, какво да направя? Не искаш да си с мен - не мога да се възпротивя. Все още те обичам - чувствата ми не са мъртви, но душата ми се къса, а сърцето... Сърцето ми, то продължава да се разпада. Искаш да ти остана приятелка... И аз го искам - да; желанието е взаимно. Но не е същото, защото аз те обичам и така се измъчвам още повече... Да знам, ще ми кажеш, че не обичаш индиректният начин на изказване, но на този етап е така, защото се разкъсвам. Когато съм до теб и те гледам в очите, аз виждам в тях твоят отказ, в главата ми кънти твоето "НЕ" и аз не мога да говоря - спираш ми думите. Обидих те много, засегнах те - не нарочно, но предпочетох да ти кажа отколкото да премълча. Но питаш ли се на мен какво ми е след начина, по който ми отговаряш на запитването... "Обичаш ли ме?" - не ми отговаряш - ти не знаеш... Това знаеш ли как разбива сърцето ми? Все едно ми казваш: "Не знам защо съм с теб." И аз откъде мога да знам ти какво искаш? Караш ме да говоря с теб - не мога. Самият ти ме спираш! Искаш да знаеш какво ми е. Как ще успееш да ми помогнеш като ти кажа?

 20.03.2004 г.