Твоят отказ, твоето "НЕ"
Твоят отказ, твоето "НЕ"
Сълзите ми, непрекъснато се стичат по лицето ми. Липсваш ми, какво да направя? Не искаш да си с мен - не мога да се възпротивя. Все още те обичам - чувствата ми не са мъртви, но душата ми се къса, а сърцето... Сърцето ми, то продължава да се разпада. Искаш да ти остана приятелка... И аз го искам - да; желанието е взаимно. Но не е същото, защото аз те обичам и така се измъчвам още повече... Да знам, ще ми кажеш, че не обичаш индиректният начин на изказване, но на този етап е така, защото се разкъсвам. Когато съм до теб и те гледам в очите, аз виждам в тях твоят отказ, в главата ми кънти твоето "НЕ" и аз не мога да говоря - спираш ми думите. Обидих те много, засегнах те - не нарочно, но предпочетох да ти кажа отколкото да премълча. Но питаш ли се на мен какво ми е след начина, по който ми отговаряш на запитването... "Обичаш ли ме?" - не ми отговаряш - ти не знаеш... Това знаеш ли как разбива сърцето ми? Все едно ми казваш: "Не знам защо съм с теб." И аз откъде мога да знам ти какво искаш? Караш ме да говоря с теб - не мога. Самият ти ме спираш! Искаш да знаеш какво ми е. Как ще успееш да ми помогнеш като ти кажа?
20.03.2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Герджикова Всички права запазени
