12 nov 2017, 16:07

Твърде късно

  Prosa » Otros
1.1K 1 0

"Спри да задаваш въпроси, чиито отговори нямаш силата да понесеш"-казват. Спрях.  Не си задавам въпросите, които със сила ме разкъсват отвътре. Но точно когато спрях и си повярвах, че отговорите нямат абсолютно никакво значение, започнах да ги получавам. Едни отговори, които съдържаха огромно количество закъснялост. След всичко кой би бил толкова налудничав, че да търси смисъл в така наречената безсмисленост? 
Ти, човече, дори да си оставил миналото с въпросите там, където им е мястото, запитвал ли си се дали те са те оставили да продължиш пътя си без да ги носиш и тях в себе си?

 

♥ 12.11.2017 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© buchittaa Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...