Nov 12, 2017, 4:07 PM

Твърде късно

  Prose » Others
1.1K 1 0

"Спри да задаваш въпроси, чиито отговори нямаш силата да понесеш"-казват. Спрях.  Не си задавам въпросите, които със сила ме разкъсват отвътре. Но точно когато спрях и си повярвах, че отговорите нямат абсолютно никакво значение, започнах да ги получавам. Едни отговори, които съдържаха огромно количество закъснялост. След всичко кой би бил толкова налудничав, че да търси смисъл в така наречената безсмисленост? 
Ти, човече, дори да си оставил миналото с въпросите там, където им е мястото, запитвал ли си се дали те са те оставили да продължиш пътя си без да ги носиш и тях в себе си?

 

♥ 12.11.2017 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© buchittaa All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...