12.11.2017 г., 16:07

Твърде късно

1.1K 1 0

"Спри да задаваш въпроси, чиито отговори нямаш силата да понесеш"-казват. Спрях.  Не си задавам въпросите, които със сила ме разкъсват отвътре. Но точно когато спрях и си повярвах, че отговорите нямат абсолютно никакво значение, започнах да ги получавам. Едни отговори, които съдържаха огромно количество закъснялост. След всичко кой би бил толкова налудничав, че да търси смисъл в така наречената безсмисленост? 
Ти, човече, дори да си оставил миналото с въпросите там, където им е мястото, запитвал ли си се дали те са те оставили да продължиш пътя си без да ги носиш и тях в себе си?

 

♥ 12.11.2017 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© buchittaa Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...