Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на чашите се повишаваше и глъчката. Сипеха се закачки и смехът им ехтеше и се чуваше и навън. Когато Симо влезе, младежите замълчаха отведнъж. Гледаха го свъсени. Той ги поздрави, но никой не му отговори. Повъртя се около тезгяха, пийна една сливовица и излезе. Щом портата се хлопна зад гърба му, Калин думна по масата и поде разгорещено:
- Мама му стара, свършиха нашите моми, че Симо я взе тази…Друга вяра е, клани се на Аллах…Какво й харесва? Нивга няма да погледна такава!
Момците заклатиха глави и зацъкаха с уста отвратени.
Лятото беше в разгара си. Калин караше към съседното село, когато видя прекатурената каруца. Жребецът се беше развързал, а колелата на талигата бяха обърнати наопаки. Той ...