Тя

                Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай  Йордо  беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет  младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на чашите се повишаваше и глъчката. Сипеха се закачки и смехът им ехтеше и се чуваше и навън. Когато  Симо влезе, младежите замълчаха отведнъж. Гледаха го свъсени. Той ги поздрави, но никой не му отговори. Повъртя се около тезгяха, пийна една сливовица и излезе. Щом портата се хлопна зад гърба му, Калин думна по масата и  поде разгорещено:  

                     - Мама му стара, свършиха нашите моми, че Симо я взе тази…Друга вяра е, клани се на Аллах…Какво й харесва? Нивга няма да погледна такава!

Момците заклатиха глави и зацъкаха с уста отвратени.

               Лятото беше в разгара си. Калин караше към съседното село, когато видя прекатурената каруца.     Жребецът се беше развързал, а колелата на талигата бяха обърнати наопаки. Той спря и тръгна да помогне. Старицата беше дала богу дух и тогава я видя… нея. Младо девойче нададе стон изпод каруцата. Ръцете му се спуснаха към нея, извади я и я понесе. Погледът му се спря на бялото й лице, а гърдите на момата се издигаха мъчително под шарена й блузка. Кракът му натискаше газта и колата летеше към Девин. Хвърляше поглед на задната седалка и притеснено преглъщаше с уста.

               Дано я спася! Господи, помогни!Такава красавица, спаси я…

     Калин мислеше ден и нощ за Лейла. Докторите я оперираха и тя оживя. Все беше пред очите му – бяла, нежна и крехка. Фигурата й беше стройна като житен клас, а очите й черни като въглени. Тези черни очи го разпалваха като огньове и го караха да тръпне до изнемога. Знаеше, че са различни с Лейла, както денят и нощта, от различно тесто, различен адет, различна вяра, но любовта, тази непредсказуема лудост го омая…

   Започнаха да се срещат с Лейла. Тя живееше сама в къщата след като баба й се спомина в онзи ден. Калин я вземаше в прегръдките си, устните им се сливаха, а сърцата им пърхаха като пеперуди. Той свеждаше глава и целуваше моминското й тяло. Лейла имаше аромата на диви цветя, омайна и сладка като знойното лято. Очите й святкаха и го пронизваха, влизаха в душата му и го правеха мек като тесто. Те бяха едно цяло, събрали обич и страст, нежност и милувка…

     Тайната им го изгаряше, въртеше се на шиш от угризения и предразсъдъци. Искаше я за жена, но беше абсурдно дори и да продума на баща си.

    Когато Лейла му каза, че чака дете, Калин изправи рамене и тръгна сам срещу баща и майка, род и приятели. Щяха да се откажат от него, но не се поколеба да тръгне в друга посока.

       Колата му спря  пред къщата на помакинята.

      Думите дето беше изрекъл преди година изплуваха в мислите му…

                Друга вяра е, клани се на Аллах…Какво й харесва? Нивга няма да погледна такава!

      Той се засрами от думите си. Загорча му в душата. Как е бил толкова глупав и за кой се е мислел,че да дава акъл...

            Аллах или Господ, всички сме равни пред любовта…

     Не само, че не погледна „такава”, но и беше луд по нея.

           Прехапа си езикът, засмя се на съдбата и потропа на прага на Лейла.

                     Отвътре се чуваха бързи и нетърпеливите стъпки…