Чудеше се, как само допреди няколко месеца можеше да обича жалкото същество, което едва мъждукаше на специализираното легло в бившата им, вече, спалня. А причината, че точно той бе виновен Лора да стигне дотук, дори не му минаваше през главата.
Тъпото куче му развали тогава кефа и му довлече тази беля на главата. Да не говорим, че любимото му Ауди, глътнало всичките спестявания на нещото в леглото, беше в момента един изкорубен брутално боклук!
А тъкмо щеше да превърти километража, когато...
Звукът на звънчето прекъсна мислите му - само мозъка на нещото и половинчатият контрол над дясната ръка все още работеха, но как му се щеше и двете да бяха дали фира...
Щеше да чака, свикнала е - помисли си с тъпа злоба и отново се размечта - Защо ли нямаше някъде склад за повреден човешки материал, та да я изпрати в него, да изгори дрехите и всичко друго, а накрая блажено да я забрави?
Това го можеше!
Но звънчето отново го повика...
- Ще чака - реши по познатия начин той проблема и си сложи слушал ...