Тя беше добро момиче
Чудеше се, как само допреди няколко месеца можеше да обича жалкото същество, което едва мъждукаше на специализираното легло в бившата им, вече, спалня. А причината, че точно той бе виновен Лора да стигне дотук, дори не му минаваше през главата.
Тъпото куче му развали тогава кефа и му довлече тази беля на главата. Да не говорим, че любимото му Ауди, глътнало всичките спестявания на нещото в леглото, беше в момента един изкорубен брутално боклук!
А тъкмо щеше да превърти километража, когато...
Звукът на звънчето прекъсна мислите му - само мозъка на нещото и половинчатият контрол над дясната ръка все още работеха, но как му се щеше и двете да бяха дали фира...
Щеше да чака, свикнала е - помисли си с тъпа злоба и отново се размечта - Защо ли нямаше някъде склад за повреден човешки материал, та да я изпрати в него, да изгори дрехите и всичко друго, а накрая блажено да я забрави?
Това го можеше!
Но звънчето отново го повика...
- Ще чака - реши по познатия начин той проблема и си сложи слушалките отново на ушите.
***
Имаше чувството, че живееше с машина за ла*на!
Само за 3 седмици бе изринал повече, отколкото гледач на слон, в зоологическата градина годишно - но вече бе открил решението...
Суетнята му около шкафчето, където тя държеше проклетото звънче не му отне и 2 минути, а после се обърна към нея, погали я и почти нежно прошепна:
- Време е...
Тя беше добро момиче, щеше да направи нужното...
Когато излизаше, нещо сякаш дръпна погледът му назад - да, шишенцата с болкоуспокоителните бяха в обсега й, както и чашата с водата...
Очите му срещнаха нейните и прочете разбирането и примирението в тях.
Тя винаги беше доброто момиче, и сега нямаше да се провали!
А той бе вечно разсеяният... всички го знаеха...
04.04 2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
Очаквам да коментираш. 