Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем роли. Играем на любов и на споделени чувства.
Целувките са бавни и чувствени, такива че цялото ти тяло трепне в очакване на устните на любимия. Допирът е разтърсващ. Губиш съзнание. Знаеш, че не трябва, че няма смисъл но все пак се отдаваш. Отваряш очи и обичаш. Затваряш ги, за да не личат виновните сълзи. Затваряш ги, но пак обичаш. Опитваш се да потушиш пожара в себе си. Ролята ти е да бъдеш силна, но нежна. Обичаща, но студена. Бориш се със себе си - с невъзможното. Неговата роля е да бъде просто загадъчен, независимо дали е наистина просто.
Тръгваш си без да се обръщаш назад. Тръгваш си по тъмно. Настръхваш и се вцепеняваш, когато чуеш шум и стъпки в тъмнината. Тръгваш си сама. Стараеш с ...