На термила е пълно с млади, красиви деца. Те като лястовици отлитат
някъде в чужда страна.
Все още аз чувам, таз тъжна и ужасна дума:
"Чао, мамо" и вратата се хлопна след нея.
Отново тя тръгна на път. Към другата далечна държава, далеч от
родна страна, където чуждите деца на икономика да учи, далеч от дома
и мама.
И българчета студенти имало там, но те били две, три деца. Там учат
и творят, а защо не тук в родната страна?
Какво се случи с нас? С прекрасната ни Родина!
Където си имахме всичко, а сега разруха и самота.
Строят молове, блокове никнат, но тротоарите вече ги няма, а в новите ...