Откъс от сценарий.
Борис крачеше триумфално към офиса си. Все едно току-що беше станал световен шампион след дълъг боксов мач в тежка категория и още чуваше виковете на агитката в главата си. А всъщност всички гласове бяха все негови. Толкова беше горд след поредното си спечелено дело, което му отне много нерви и денонощна работа. Разхлаби вратовръзката си, която цял ден стоеше като бесило на врата му. Отвори вратата на офиса си и се запъти към бюрото си. Сипа си уиски от най-скъпото, разбира се и отвори кутията с пури. Имаше една, която все пазеше. Но днес чувстваше, че трябва да я запали. Седна на стола си. Запали пурата и дръпна с наслада от нея. Клепачите му постепенно натежаваха и се отпусна на стола с усмивка.
Събуди се от странни и неясни гласове. Все едно хиляди ду̀ши шепнеха на някакъв странен език. За първи път чуваше нещо подобно. Когато отвори очи, с изненада видя, че в офиса му е пълно с хора. Всичките с бели маски на лицата. За момент помисли, че е някаква шега или странна изненада, скалъпена от служители му. Очакваше всеки момент да свалят маските си и да извикат - Изненадаааа! Но не се случи точно това... Всички държаха дебели хартиени папки в ръцете си. Един от хората се запъти към него и седна на стола срещу Борис. В ръката си държеше кожена кесия. Остави я на бюрото. Борис погледна. Попита го какво е това. Но отговор нямаше. Човека с маската само я побутна към него и му направи жест да я отвори. Борис я развърза. Беше пълна със златни монети. Борис гледаше недоумяващо. Мъжът бавно свали маската си. Лицето му беше ужасяващо. С огромни очи, които сякаш всеки момент щяха да изпаднат. А усмивката стигаща буквално до ушите му. Борис не можеше да го гледа. Чудеше се накъде да обърне поглед. Погледна надолу към бярото си. Тогава мъжа остави дебелата папка с надпис - Досие. Борис бавно я отвори и започна да разлиства. След всяка страница се разтреперваше все повече, но знаеше какво трябва да направи. Взе печата от бюрото си и с трепереща ръка го доближи до една от страниците. Изведнъж се чуха писъци, викове и стенания на мъже, жени и деца. Борис запуши ушите си. Но това не помогна. Дори се усилиха още повече. Когато вдигна печата, на листа се четеше надписа - “Невинен”. Мъжът се усмихна и подаде ръка на Борис. Върна маската на лицето си и стана от стола. Зад него друг нетърпеливо чакаше, за да седне на мястото му. И всичко започна отново. Само лицето бе малко по-различно и сякаш още по плашещо. От челото на Борис капеше пот. Колкото повече се бършеше, толкова повече се стичаше. Свали си сакото и разкопча ризата си. Някак не го интересуваше как ще изглежда това в очите на останалите, което го изненада, защото беше толкова суетен и винаги държеше да е изряден. Погледна към електронния термометър в стаята. Показваше 33 градуса по Целзий. Като температурата постепенно се покачваше. Борис искаше това да свърши. Направо си представяше как тича гол по улицата. Изведнъж на дясната му ръка капнаха три капки кръв. Бавно вдигна глава към тавана. Имаше огромно петно с кръв, което ставаше все по-голямо. Постепенно започна да капе по цялото бюро. Стационарния телефон започна да звъни. Звука беше направо оглушителен. На циферблата се виждаше числото 7. Борис вдигна слушалката и плахо отговори. Отсреща се чу мъжки глас:
– Това трябва да спре, Борис! Това трябва да спре!
Борис се наведе. Бръкна в най-долното чекмедже на бюрото си. Извади пистолет и го доближи към главата си. Всички в стаята започнаха да крещят и се втурнаха към него. Тогава той просто натисна спусака.
Борис падна от стола. Събуди се със страшно главоболие. В кабинета му беше толкова тихо, че можеше да чуе сърцето си, което бясно препускаше. Беше изплашен до смърт. Никога не бе изпитвал такъв страх. Беше нещо непознато... Инстинктивно огледа пространството в стаята. Всичко си беше на място. Погледна и към тавана. Беше чист и бял. Стана, отвори прозореча и пое дълбоко въздух. Сякаш можеше да усети вкуса му. И тогава мобилния му телефон звънна. За момент му се прииска да скочи през прозореца. Въобще не искаше и да поглежда.
Но Борис не знаеше, че отсреща е съдбата му. Че това е обаждането, за което бленуваше. Едно вдигане... просто един отговор щеще да промени живота му завинаги...
© Виолета Todos los derechos reservados