Откъс от сценарий.
Борис крачеше триумфално към офиса си. Все едно току-що беше станал световен шампион след дълъг боксов мач в тежка категория и още чуваше виковете на агитката в главата си. А всъщност всички гласове бяха все негови. Толкова беше горд след поредното си спечелено дело, което му отне много нерви и денонощна работа. Разхлаби вратовръзката си, която цял ден стоеше като бесило на врата му. Отвори вратата на офиса си и се запъти към бюрото си. Сипа си уиски от най-скъпото, разбира се и отвори кутията с пури. Имаше една, която все пазеше. Но днес чувстваше, че трябва да я запали. Седна на стола си. Запали пурата и дръпна с наслада от нея. Клепачите му постепенно натежаваха и се отпусна на стола с усмивка.
Събуди се от странни и неясни гласове. Все едно хиляди ду̀ши шепнеха на някакъв странен език. За първи път чуваше нещо подобно. Когато отвори очи, с изненада видя, че в офиса му е пълно с хора. Всичките с бели маски на лицата. За момент помисли, че е някаква шега или странн ...