Тя прилича на ангел /61-66 епизод/

ЕП. 61
ИНТ: НОЩ; АП. БОРИС;ХОЛ

БОРИС и АНГЕЛА са седнали на дивана в хола. Борис сипва чаша с бяло вино за Ангела. За себе си сипва уиски. Вдигат наздавица.

БОРИС
Не мога да повярвам, че си тук с мен.

АНГЕЛА
Да, и аз.

Ангела започва да се смее.

АНГЕЛА
Извинявай. Май бях малко груба с теб тази вечер.

БОРИС
Това е най-красивата вечер в живота ми.

АНГЕЛА
Трябва да отида до тоалетната. Доста пийнах тази вечер.

БОРИС
Да, разбира се. По коридора, първата врата в ляво. Огледална е.

АНГЕЛА става от дивана и се запътва към тоалетната. Взема си чантичката.

ЕП. 62
ИНТ: НОЩ; АП. БОРИС;WC

АНГЕЛА отваря чантичката си. Вади от там спринцовка. Поставя я на жартиера си, който е пригоден специялно за това. Поглежда се в огледалото, оправя косата си. Стои още известно време, след което излиза от тоалетната.

ЕП. 63
ИНТ: НОЩ; AП. БОРИС;ХОЛ

Ангела влиза в хола. Звучи песента на Paul Anka - “Put your heead on my shoulders” https://youtu.be/kvazBqAlx58?feature=shared Борис я сменя с друга- “Stand by me” - Ben E. KING. https://youtu.be/hwZNL7QVJjE?feature=shared

АНГЕЛА
И предишната беше хубава. Върни я.

БОРИС
Просто не знам какво харесваш...

БОРИС пуска отново предишната песен на Paul Anka - “Put your head on my shoulder” Кани АНГЕЛА на танц, като протяга ръка към нея. Тя плахо се приближава. БОРИС поставя ръцете ѝ на раменете си, но АНГЕЛА ги сваля надолу и го хваща през кръста.

АНГЕЛА
Предпочитам така.

БОРИС и АНГЕЛА танцуват. Борис е затворил очи като е опрял главата си до нейната. В това време АНГЕЛА внимателно отмества дясната си ръка към десния си крак, леко повдига роклята си, за да извади инжекцията от жартиера. С палец и показалец сваля капачката от иглата. Пуска я на пода. В този момент музиката спира. БОРИС рязко се отдръпва от АНГЕЛА. Тя изпуска инжекцията. БОРИС поглежда към нея и се навежда за да я вдигне. Ангела го изритва в чатала. Борис се превива от болка и пада на земята. АНГЕЛА оглежда стаята. На холната секция забелязва антична кама, поставена за украса. Приближава се и я взема. Застава с камата над БОРИС. Той я гледа недоумяващо, но не се съпротивлява. Ангела замахма с камата.

БОРИС
А може би така трябва... Нека е в сърцето.
Лекар си... знаеш, къде е.

АНГЕЛА замахва и забива камата. Вижда се само в гръб.

ФЛЕШБЕК

ЕП. 64
ЕКС;ДЕН;ЗАВЕДЕНИЕ;МАСА ОТВЪН

АНГЕЛА е седнала на маса в заведение. Нервна е. Постоянно гледа към часовника си. Към масата приближава мъжки силует, в ръката си държи куфарче. Сяда срещу нея. Слага куфарчето в скута си.

адв. ИВАН ГОТЕВ
Пораснала си.

АНГЕЛА
И ти.

адв. ИВАН ГОТЕВ
Даа, така е.

ИВАН отмества куфарчето напред и поглежда към корема си.

АНГЕЛА
Как така се сети за мен? Мина доста време.

адв. ИВАН ГОТЕВ
Така е , АНГЕЛА. Исках да те видя и по рано. На дипломирането ти. Но реших да изчакам.

АНГЕЛА
На дипломирането...?  Откъде знаеш?

адв. ИВАН ГОТЕВ
Знам всичко. Знаех къде си, с кого, какво правиш. Спомняш ли си за парите, които намери пред старата си квартара. А когато ти се обадиха за работа, която вече ти бяха отказали. И така... да не продължавам. Бяха дребни жестове, защото ги заслужаваше.

АНГЕЛА се разплаква.

адв. ИВАН ГОТЕВ

Съжалявам. Дано един ден ми простиш.

АНГЕЛА
За какво говориш?

ИВАН отваря куфарчето. Изважда папка с документи и малка кутийка за пръстен. Оставя ги на масата.

АНГЕЛА
Какво е това?

адв. ИВАН ГОТЕВ
Това е всичко. Цялото ти наследство... в троен размер. Направих няколко добри инвестиции.

АНГЕЛА
Нищо не разбирам.

адв. ИВАН ГОТЕВ
Така бях обещал на родителите ти, в случай че нещо се случи с тях. И може би предизвикаха съдбата.

АНГЕЛА
Нали бяха за някаква Фондация.

адв. ИВАН ГОТЕВ
Даа, може и така да се нарече: “Фондация за светло бъдеще на Ангела”

АНГЕЛА
Какво има в кутийката.

адв. ИВАН ГОТЕВ
Отвори я.

АНГЕЛА взема кутийката. Бавно я отваря. Вътре вижда сватбените пръстени на майка си и баща си. Не може да сдържа сълзите си. Изважда единия. Чете наглас надписа гравиран отвътре: “Вечно твой Константин” 1966 г.

АНГЕЛА
Ще взема само нея. Нямам нужда от парите. Задръж ги. Заслужаваш ги повече от мен.

адв. ИВАН ГОТЕВ
Много си щедра. Но те са твои. Аз още по-малко имам нужда от тях. Дори нямам... наследници. Ако искаш ги дари, инвестирай или просто си ги дръж в банката. Един ден може пък и да ти хрумне какво да правиш с тях. Животът е непредвидим, АНГЕЛА, и точно това му е хубавото.

ЕП. 65
ИНТ;НОЩ;АП. БОРИС;ХОЛ

АНГЕЛА бавно се изправя. БОРИС е на пода. До главата му се вижда камата, която е забита в пода. АНГЕЛА сяда на дивана, започва да плаче. БОРИС бавно се приближава към нея, като държи ръцете си пред тялото.

БОРИС
Няма да те нараня. Но мисля, че имаш много какво да ми разкажеш...

АНГЕЛА
Не знам откъде да започна...

БОРИС
Ами от самото начало. А после, ако имаш желание мога да го направя и аз.

АНГЕЛА му подава празната си чаша. 

АНГЕЛА
До горе, моля.

ЕП. 66
ИНТ: СУТРИН;АП. БОРИС;КУХНЯ

БОРИС  е в кухнята, приготвя палачинки. Усмихва се. Тананика си нещо. АНГЕЛА влиза. Облечена е с негова бяла риза. Борис я поглежда. Очите му сияят.

БОРИС
Отива ти. Хайде, сядай докато са топли.

АНГЕЛА
Ти готвиш?

БОРИС
Когато имам време... Разтоварва ме. Как спа?

АНГЕЛА
Като новородено. А ти... на дивана?

БОРИС
Често заспивам там. Свикнал съм. Искам да те питам нещо...
 Сигурно е много неприятно...

БОРИС прокарва пръсти през косата си.

АНГЕЛА
За рогата ли намекваш?

БОРИС кима с глава.

АНГЕЛА
В началото беше много стресиращо. Не можех да мигна. Побърквах се. Представях си как свършвам в някоя психиатрична клиника. За това не го споделих на никого. А после...  вече знаеш.

БОРИС
Не бих искал повече да го правиш. Но решението трябва да го вземеш ти.

АНГЕЛА отхапва от палачинките.

АНГЕЛА
Невероятни са. Не знам от кога не съм яла такива... Всъщност знам...

Ангела се натъжава.

БОРИС
Радвам се. Хапвай. А поне отиват ли ми?

Борис върти главата си като намеква за рогата, които само АНГЕЛА вижда. 

АНГЕЛА
Моля те, не ме карай да съжалявам, че не забих камата, където трябваше.
 

БОРИС
Всъщност винаги можеш да го направиш. Няма да те спирам.
 

АНГЕЛА
Защо толкова искаш да умреш?
 

БОРИС
Не искам... Искам теб. Ужасно много те искам. И нямам отговор защо. Но за първи път в живота си, няма и да го търся.
 

АНГЕЛА
Определено те бива в приказките.

БОРИС
Бива ме. Но повече ме бива в действията. Като в това сама ще се убедеш.

АНГЕЛА
Трябва да тръгвам. Скоро съм на работа, а и Бела сигурно вече е много гладна. Вчера ѝ бях обещала, да не се бавя...

Поглежда гузно към БОРИС.

БОРИС
Мога ли да дойда с теб? Не искам да те пускам. А после ще те закарам до болницата. Моля те, моля те! Мисля, че Бела ще ми се зарадва.

Следва продължение...