7 oct 2006, 20:25

тъга във влагата

  Prosa
1.1K 0 0
Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, лъже, изкушава и плаши заспалите, но нещо което веднага изчезва със събуждането - с първия допир с реалността. Понякога посипвaна от мисли, тя започваше да се самоизмъчва, после изведнъж тези стрели от мисли, идеи и спомени рязко спираха и на нея и се струваше, че земята бавно се накланя на една страна, виждаше хоризонтално пред себе си зелената трева, сянката на дървото, което пада пред нея, но пред очите и се мяркаше друга картина, как земята се накланя на една страна, дотолкова реално изглеждаше това, че и се струваше, че губи равновесие и се плъзга надолу по влажната трева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...