7 abr 2018, 3:15

Тъжни мисли – тъжен свят

  Prosa » Otros
628 0 0

           Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
            Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, между днес и утре. Знам, че след години няма да съм същият, все нещо ще се промени. Вярвам, че основната движеща сила на живота сме ние – с всичките ни грешки и неволи, с щастието и мъката...
            Чувствам се като идиот. Живея – или поне си мисля, че притежавам лукса да го правя, в откачено, плашещо, отблъскващо, аморално време.
            Кой го създаде?
            Що за чудовище такива сгради от злоба издигна?
            Всичко е оцветено в безнадеждност, линеем... Безвъзвратно губим божествената възможност да обичаме, прегръщаме и целуваме. Един хукнал натам, друг грехове извършил – голяма бъркотия! Човещината умира, знаем го, осмисляме го и въпреки това само бездействие съществува! Спомените за миналото животински ритат безпомощното тяло на настоящето...
            Озверели хора!
            Озверяло време!
            Как би могъл да запазиш изконно детската си невинност?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...