Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията от последните дни.
Майка му беше изчезнала!
Къде ли е в момента? Жива ли е? Всякакви усилия да я намери, останаха без резултат. Притесненията рикошираха в тъмнозеления капан на банята и отново атакуваха главата му.
Когато преди седмица кацна на летище "София", в него се таяха доста резерви как майка му ще приеме това неочаквано завръщане. Сина, когото не бе виждала от тринадесет години, а последното му писмо бе с дата от миналия век. През целия полет, а после и в автобуса до родния град, Любо бе обмислял различни варианти на това, което ще й каже.
Бравата беше същата, която се бе тръшнала след него през далечната деветдесет и трета. Установи го, след като бе пробвал стария си ключ, когато май ...