10 min reading
Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията от последните дни.
Майка му беше изчезнала!
Къде ли е в момента? Жива ли е? Всякакви усилия да я намери, останаха без резултат. Притесненията рикошираха в тъмнозеления капан на банята и отново атакуваха главата му.
Когато преди седмица кацна на летище "София", в него се таяха доста резерви как майка му ще приеме това неочаквано завръщане. Сина, когото не бе виждала от тринадесет години, а последното му писмо бе с дата от миналия век. През целия полет, а после и в автобуса до родния град, Любо бе обмислял различни варианти на това, което ще й каже.
Бравата беше същата, която се бе тръшнала след него през далечната деветдесет и трета. Установи го, след като бе пробвал стария си ключ, когато май ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up