Възпитанието, наследено по майчина линия, не му позволи да изрече на глас богохулните благозвучия, кънтящи в главата му. Търкайки челото си с думите "Пак ли?", той се наведе и внимателно пристъпи напред. Изглежадеше странно, че все още не е изградил навик да се навежда, но всъщност това беше целенасочено, за да му напомня къде се намира. Миризмата на застояло го подтикна да побърза. Затваряйки вратата с едната си ръка, той насочи куката над главата си с другата. Флуорисценцията от мънистото беше напълно достатъчна, за да види тясната извита стълба. След 27 стъпала, водещи нагоре, клаустрофобията на стълбището бе заменена с тази на стаята след него. "Подготвителната" - така я наричаха тук, но за Херцвалд тя си беше "Менгемето". Стаята беше толкова тясна, че се налагаше да излиза обърнат странично. Сандъкът и закачалката бяха сложени с практична цел и въпреки това бяха в повече. Херцвалд с отработено движение свали и закачи палтото си на закачалката, след което изхлузи ботушите си и повдигна масивният капак. Съндъкът измърка с тихичко проскърцване, сякаш стопанинът му го беше погалил. В него прилежно бяха сложени плетена синя жилетка и черни чехли с бели помпони от ангорска вълна. Херцвалд подръпна леко жилетката за да усети финната й плетка и с нескрито удоволствие засурка крака навън от тази противна стая.
Протоколът не изискваше да бъде посрещан - все пак не влизаше през официалния вход. За това силно се стресна, когато сестра Швитзе се ококори насреща му с думите "А, ето ви и вас!". За миг краката му се подкосиха, въпреки че беше свикнал с нервно-паралитичният тембър на сестрата.
- Защо миришете на фъшкии? - боботещо го запита тя.
- А-а-а... - едвам успя да изгука той, с чувството, че фъшкиите вече може и да не са еленски.
- Няма значение! Сестри Вурстберге и Кьохлмайс ви очакват.
Херцвалд заситни след едрият ханш на сестрата, а белите помпони весело заподскачаха в синхрон с пламъците на свещите.

(следва продължение)