По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в синхрон с тресящите се пред него крака. Монотонноста на коридора започна да го успокоява. Забравил за миг целта на визитата си, Херцвалд се сепна и с отмерено движение приглади къдравата си коса. Той много добре знаеше, че външният вид тук нямаше никакво значение, но въпреки това галантността му винаги надделяваше. Пакетът с черна прежда леко изхрущя, когато се спря, за да изчака сестра Швитзе да отвори масивната врата. Залата, в която пристъпиха, беше просторна и лъхаше на стари гоблени и коноп. Сестра Швитзе се присъедини към другите си посестирми, които седяха около гръгла маса, покрита с плетена покривка. Напред пристъпи едро сложена жена, в кафяв тоалет. Херцвалд нямаше как да сбърка с ...