По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в синхрон с тресящите се пред него крака. Монотонноста на коридора започна да го успокоява. Забравил за миг целта на визитата си, Херцвалд се сепна и с отмерено движение приглади къдравата си коса. Той много добре знаеше, че външният вид тук нямаше никакво значение, но въпреки това галантността му винаги надделяваше. Пакетът с черна прежда леко изхрущя, когато се спря, за да изчака сестра Швитзе да отвори масивната врата. Залата, в която пристъпиха, беше просторна и лъхаше на стари гоблени и коноп. Сестра Швитзе се присъедини към другите си посестирми, които седяха около гръгла маса, покрита с плетена покривка. Напред пристъпи едро сложена жена, в кафяв тоалет. Херцвалд нямаше как да сбърка сестра Вурстберге, която беше колкото висока толкова и широка.
- Бързо се отзовахте, Херцвалд! - каза тя, спестявайки официалностите.
- Постарах се. - каза той, подавайки пакетът с поглед леко извит нагоре.
- Да не прекъснахме закуската ти с качамак?
- Но как... - смутолеви Херцвалд, опитвайки се да разбере как бе надушила качамака при положение, че той лъхаше на фъшкия.
- Явно сте закусвали върху този вестник, приятелю? - отговори вместо него Вурстберге и го тупна заговорнически по рамото.
Херцвал леко приклекна от тежеста на дружеският жест, след което невидимо се усмихна. Той беше по финните плетки - тя по финните клюки.
- Ще пийнеш ли чай с нас? - попита сестра Кьохлмайс и посочи с кокалестата си ръка един плетен стол.
- Не бих отказал. - каза сдържано Херцвалд, чудейки си дали не си беше втълпил, че го бяха призовали припряно.

(следва продължение)