31 ene. 2016 18:29

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2 

  Prosa » Relatos
838 2 14
21 мин за четене

© Безжичен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, LiaNik!
  • „Радостта на живота, че знаеш за него, че си бил в него, че си го почувствал, че ти е дал толкова много. Много от малките си радости. … С хората си. Колко близки могат да бъдат те, ако те приемат!...”...
    Това в ранна младост изби всякакви мисли за апатия или депресия, ако някоя представителка на прекрасната и по-добра половина на човечеството ми “отрежеше квитанцията” или ми “набиеше шута”. Вече доста сериозен радиоелектронен инженер, с някои и други постижения, казват, аз си бях същият нехранимайко и варненско гадно гларусче, само че леко лицемерен, поодъртял и доста прикрит. Живот, жени и опит – какво да се прави? (Е, не чак като “Что делать”). – А привличането е сила – нали знаеш, постарах се да придам по-благовиден предлог на моите попълзновения в разговора с нея – и на силите не можеш да се противопоставиш, защото те са част от природата, природен закон. – Освен това, както виждам нашите привличащи сили са съпосочни, значи сумиращи се." - Какво мога да кажа повече от теб?
  • Обещано!
  • На или около първи юни, надявам се, ще изпратя за публикуване третата част, че досега се занимавах само с досадни технически текстове ...
  • От майстор на хоръра това си е голям комплимент. Иначе просто се забавлявам. Надявам се скоро да съм готов с третата част, че една статия на морска тема ми взе акъла и времето .
  • Ти пишеш много интересни разкази! На моменти останах смразен!!!
  • Silvia.1, благодаря, че си надникнала. Има трета част на тъмните и светли действия, разследвания и шегички в Зеления парк, ама малко време трябва... ...
  • Много колоритен и жив разказ! Браво!
  • rosiela (Росица Копукова): Благодаря за надникването в моите малки опити и забави... А за конкурси - нито съм привърженик, нито ми е интересно... ...
  • Потресаващо - или зашеметяващо - не съм сигурна...!!!
    'Ето тук, в западния край, близо до улицата, която водеше към Темза, прекрасната картина от нацъфтели сини метличини, китки от бели и лилави дребни цветчета, умно съчетани с избухнало като пустинно обедно слънце жълто-златно цвете носеха настроение и щастие. Едно безметежно живеене, макар и за минути или часове. Щастие, само защото тази картина беше възможна, защото я имаше. Тя се допълваше от очарователни бели маргарити, разпръснати в целия парк на малки и по-големи групички, придружени от буйните стръкове на растение със светлолилаво-сребристи листа. А от страната на музея тъмнорозови и сини хортензии гордо показваха своята величественост и красота. Бяха опрели снаги до ажурна желязна ограда. Тя самата си беше цяло произведение на изкуството – всеки вертикален прът с квадратно сечение бе усукван многократно, което му придаваше ефирност, лекота, изящество. "
  • Дами, благодаря ви много за отделеното време в прочит на тази дълга част на разказа...!
    Която, за нещастие , няма да е и последна...
  • Чакам продължението. До тук- Браво!
  • Eia, благодаря за прочита и отделеното време. Иначе, с конкурсите съм приключил преди доста време .
  • Интересно... Спокойно можеш да участваш в миниконкурсите за разказвачи.
Propuestas
: ??:??