Кариерата ми на психолог се срути тотално и отворих магазин за илюзии. Наложи се, тъй като при нас никой не се нуждае от услугите на психолог; няма как да го убедиш, че не е в ред, но всеки се нуждае от илюзии. Те са най-различни и в най-различни опаковки. Опаковката е важна предпоставка; повечето предпочитат лъскави и най-вече розови.
Изискванията са също така достатъчно разнообразни. Политикът се вижда като вожд на нацията, бизнесменът се вижда Рокфелер, студентката във ВИТИЗ като Холивудска прима, Асан от Столипиново вижда камари от скрап, а Геле вижда как на Вуте му е умряло магарето.
И т.н. Илюзиите се поднасят в суров вид като всеки има възможност да си ги припече, препържи или свари по свой вкус, усъвършенства по собствен маниер и да им се наслаждава както намери за добре.
Не прибягвам до психоанализа; аз не съм Фройд, а освен това, както вече споменах, средностатистическият българин не вярва особено на тези неща. Би предпочел някой да го лъже, отколкото да му казва истината. Но ...