Кариерата ми на психолог се срути тотално и отворих магазин за илюзии. Наложи се, тъй като при нас никой не се нуждае от услугите на психолог; няма как да го убедиш, че не е в ред, но всеки се нуждае от илюзии. Те са най-различни и в най-различни опаковки. Опаковката е важна предпоставка; повечето предпочитат лъскави и най-вече розови.

Изискванията са също така достатъчно разнообразни. Политикът се вижда като вожд на нацията, бизнесменът се вижда Рокфелер, студентката във ВИТИЗ като Холивудска прима, Асан от Столипиново вижда камари от скрап, а Геле вижда как на Вуте му е умряло магарето.

И т.н.  Илюзиите се поднасят в суров вид като всеки има възможност да си ги припече, препържи или свари по свой вкус, усъвършенства по собствен маниер и да им се наслаждава както намери за добре.

Не прибягвам до психоанализа; аз не съм Фройд, а освен това, както вече споменах, средностатистическият българин не вярва особено на тези неща. Би предпочел някой да го лъже, отколкото да му казва истината. Нормално е, понеже при нас истината е твърде неприятна и всеки я вижда непрекъснато в цялата и грозота - гола и гадна - поради което е препоръчително да се потърсят услугите на някой шарлатанин.

Разбира се, аз не съм шарлатанин; съвсем редовен доктор съм си, макар и твърде млад, с всичките му дипломи препоръки и салтанати, но все повече се убеждавам, че те просто не ми вършат работа,  поради естеството на самата работа и впоследствие понякога се налага да прибягвам до бабешки методи - тоест - вместо лечебни процедури предлагам илюзии. Стоката от моя магазин е доброкачествена, като се има предвид квалификацията на производителя и търговската марка, а също така начина на поднасяне, което е от съществено значение. Не е все едно и също да вземеш нещо от битака и от реномиран супермаркет. Аз предлагам стоката в изискан вид, тоест илюзиите са от най-високо качество.

Нямам предвид факта, че някои колеги, поради невъзможност да помогнат на конкретен пациент просто се отървават от него, изписвайки му разни безобидни таблетки. Човекът има тумор в мозъка, а те му дават аналгин или аспирин. Човекът има Паркинсон, а те му изписват антибиотици. Човекът страда от шизофрения, а те го наливат с английска сол. Съвсем друго имам предвид.

Тези безнадеждни случаи просто ги пращам при колегите от института да си блъскат главите или при попа. Има моменти, когато услугите на попа са много по-подходящи.

Касае се за следното. Поне деветдесет процента от нуждаещите се имат емоционални проблеми. Тe са предимно млади хора: кой влюбен, кой разлюбен, кой недолюбен и т.н. Това никак не е за смях и въпросът е много сериозен. Много висок процент от самоубийствата или опити за такива се базират на този проблем. Обикновено се твърди, че тук никой не може да помогне, за любовта няма алтернатива или логични постановки, но не е съвсем така. Може. И трябва. Има качествени заместители.

Процедурата е също толкова стандартна, както примерно, при лекуване на разстройство или запек. Е да, не е наложително да се прави клизма, но всяка добра илюзия има идентично въздействие върху душата на пациента. Тоест тя действа като клизма за душата. Изтичваш до тоалетната и болката е преминала.

Намирам различни подходи за тези, които идват да си купят илюзии. Лъжа, мажа, свалям звезди; особено при жените свалянето на звезди  е наложително, дори много от тях ходят често на лекар просто защото самият процес на разсъбличането им действа терапевтично, след което си тръгват доволни. Случвало ми се е да убеждавам някоя, която любовникът е изоставил преди четири или пет години, че все още я обича, но е хукнал да печели пари за новото им жилище и непременно ще се върне, след което  ще я поведе към олтара. В такива моменти от доктор се превръщам във врачка, но какво значение има след като пациентката точно това иска да чуе. На нея това толкова и харесва независимо дали е възможно, че иска непрекъснато да и го повтарям. След време идва пак и после пак и т.н. И аз повтарям все същото. Дори понякога си записвам какво съм казал преди, да не би да объркам препоръките си.

Всъщност, ясно ми е защо непрекъснато идва, въпреки че тя не го знае и няма как да го узнае или може би само на сън и се привиждат разни принцове. Без да правя някакви психоанализи, се досещам, че нужният принц всъщност вече съм аз, но ми е ясно, че ако си позволя да прибягна до най-подходящата за случая терапия, после ми е спукана работата. Няма отърваване. Имаше такъв случай с един колега, който прояви разбиране, обслужи пациентката по най-добрия начин и после му се наложи да бяга зад граница, защото тя го преследваше като призрак, дори успя да го разведе и за малко не го изключиха от лекарската гилдия. Лошото не е в самата процедура. Доказано е, че процедурата е подходяща, но проблемът е, че те се настървяват и искат често да се прилага, което предполага смяна на ролите, тоест, накрая самият доктор се оказва пациент и в реанимация. Тези взаимоотношения между доктор и пациентка са особено деликатни и човек трябва много да внимава, за да не си вкара таралеж в гащите. Това е особено важно, когато диагнозата е от психотичен характер.

Какви са илюзиите ли? Ами нищо и никакви. Бих ги окачествил като сапунени мехури. Надуват се нарастват, оцветяват се в розово, литват в простора и... пльок...

Гаранцията е несигурна, рекламации не приемам. Заповядайте, разполагам с по-качествена стока. По-нова, по-модерна, вносна; току що я докараха от складовете на Асклепий. Но е невъзможно да се живее без илюзии. Зная го със сигурност, защото аз самият не разполагам с такива за лични нужди. Аз съм като обущарят, който ходи със скъсани цървули. Сигурен съм, че онзи, който скача от десетия етаж първо е изхвърлил илюзиите си. Няма по-тъжна гледка от човек без илюзии. Сигурен съм в това, защото имам възможност да наблюдавам самия себе си.

Илюзиите могат за се предлагат и в течно, и в насипно състояние. Те са за временно ползване. Една бутилка доброкачествен алкохол замества временно липсата на илюзия. След което тази липса се усеща с нарастваща сила. Тогава идва и моят ред.

Аз компенсирам липсата на компенсации. Това са по-скоро ретроилюзии - нещо като холограма във вакуум. Няма дори и призраци.

• - Нуждая се от съдействието ви - споделя една тъжна млада жена около тридесетте - скоро се разведох със съпруга си по негово настояване - той кръшкаше, но сега усещам, че ми липсва. Заедно с него си отидоха и илюзиите.

Аз мълча, слушам и щракам нещо на компютъра. Давам си вид на много заинтригуван. Случаят е достатъчно банален и се налага да се подходи със стандартни методи. Жената е измъчена, обезверена, има емоционални проблеми.

• - Да - отговарям аз, давайки си вид на много компетентен - запознат съм със случая, но обяснението е елементарно. Налага се да забравите този човек, все едно никога не е съществувал. Проблемът е, че е имал контакт със серопозитивна партньорка и след като е разбрал това, се е наложило да се откъсне от вас, защото се е опасявал, че може да е заразен и да прехвърли нещо на вас. Това решава проблема. Сега вие имате много по-надежден изход. Трябва да обърнете по-сериозно внимание на онзи мъж, който наскоро прояви интерес към вас, а вие май забравихте. Препоръчително е да се насочите към него. Той не е за изпускане.
• - О да сетих се, благодаря ви - отговаря въодушевено тя - А аз си мислех, че е някаква временна работа...

Щях да се изхиля, но успях да запазя сериозния си вид, за да не разваля внушението. В действителност цялата тази легенда я съчиних сега и на място. Пълна измишльотина. Нямах представа за никакви серопозитивни, нито пък за някакви потенциални кандидати, но се налагаше да се изхвърли непотребната илюзия и да се замени с нова - по-хубава. Клиентката се нуждае от това.

Имал съм и много по-сериозни случаи. Един млад мъж го доведоха с тежка депресия след несполучлив опит за самоубийство. Изслушах внимателно обясненията на близките му, защото той изобщо не искаше да говори. Касаеше се за мошеническа история, в която той се оказал потърпевш. Неговият колега и съдружник във фирмата успял да го изработи и да прехвърли цялата собственост на себе си - обикновена мошенгия с подписи и фалшификации на документи, след което той загубил всичко: и своя дял, и парите, които инвестирал в проекта. Фирмата беше за търговия с цигари и алкохол. Веднага ми стана ясно, че всичко няма да спре до тук, мошеничествата ще продължат, ще има далавери с ДДС и още усложнения с тази фирма. Все едно, че видях бъдещето и веднага му обясних за какво става въпрос абсолютно сериозно дори ядосано. Само се чудя от къде ми дойдоха толкова много щуротии в главата.

• - Слушай, ти трябва да почерпиш, че си отървал кожата. Загубените пари могат и да се възстановят, но загубеният живот не може. Знам я тази фирма и знам проблемите и.

Всъщност, нищо не знаех, но си съчинявах и лъжех като  дърт циганин.

• - Няма да се учудя - продължих аз, зверейки си в монитора, все едно търсейки там важна информация - ако този твой съдружник не го гръмнат скоро. Конкуренцията вече му е вдигнала мерника.

Приказвах си врели - некипели, но виждах, че хващат дeкиш. Младият мъж сякаш се съживи, вдигна глава и започна внимателно да ме слуша. Ами има резон. Новината, че омразната ти личност е под заплаха е винаги въодушевяваща. Да знаеш тази тънкост в психиката не се изисква дългогодишна практика. Само човек с много благородно сърце - вероятно самият Исус -  би реагирал отрицателно. Но за търговец подобно благородство едва ли е нещо характерно.

• - Твоят път - продължих аз, заемайки позата на обикновена врачка - е вече в друга посока. Събираш си багажа и заминаваш на запад. Бързо ще възстановиш всичко.

Може и майтап да ви се  струва, но точно така стана. Момчето замина и си реши проблемите. Година след това родителите му донесоха в офиса една тава агнешко  с ориз и туба с вино - курбан и почерпка по повод сватбата на сина им. Да е жив и здрав!

... А онзи другият наистина го гръмнаха - нещо, което не съм желал да се случва, но се случи. И вече се страхувам да давам подобни прогнози, защото накрая вземат, че се сбъднат. Славата ми на врачка растеше.

Най-голям кодош беше, когато  се появи един селянин от Карамфуля с каскет и гумени цървули и изтърси съвсем откровено:

• - Абе, мамицата му на онзи, искам да му умре прасето!
• - Защо, бе човек!?
• - Ами щото до сега все мойто умира, нека и той един път пострада, та да види какво е.

Изхвърлих го от офиса, само дето не го набих, но  след около месец пак идва и носи туба с вино и една фуска с цалапишки бабек.

• - Защо идваш пак, бе, какво искаш?
• - Черпя. На комшията му умря прасето.

До тук добре. Тези, които идват за консултации криво - ляво ги оправям. Проблемът е с онези, които не идват. Виждам ги често по пейките в градината, когато се прибирам нощем - самотни, отчуждени, често дрогирани; пушат цигара след цигара, мълчат и чакат нещо да се случи. Но нищо не се случва.

• - Какво ти е, момиче? - говоря на едно младичко - прихлупено на пейката до шадравана.

Не знам дали ме чу, но явно беше  доста зле. Първата ми реакция беше да разбера дали не е дрогирана. Не се забелязваха следи от игли по ръцете, но на земята още димеше недопушен фас от марихуана. Явно съвсем начинаеща - може би дори първи опит и от слабост не издържала. Работа на конкуренцията. Техните илюзии са по-различни от моите. Пораздърпах я. Много слаба, отпусната, не виждаше и не чуваше нищо. Не се забелязваха контузии. Премерих пулс, кръвно, не открих съществени изменения, но интуицията ми подсказа, че е колабирала от глад. Като нищо може да е. Само това липсваше. Те тези млади дами в желанието си да изглеждат фини и да се харесват на въображаемия принц, понякога си съсипват здравето. Грабнах я и я понесох към близката пиаца. Беше като перушина - има няма четиридесет кила. Хванах такси и я откарах в клиниката. Излъгах, че съм и приятел. Разбира се, гладна като куче. Премаляла, замаяла се от цигарата и припаднала. Сложиха я веднага на системи с гликоза, наляха и нещо в гърлото  и по едно време прогледна. Много мило и много симпатично момиче, но съвсем отпаднала; нещо в погледа и блуждае.

Къде ли съм я виждал? Сетих се - на сън.

Гледа ме и се чуди.

• - Ти кой си?
• - Как кой - не виждаш ли - аз съм принцът. Конят е отвън.
• - Какво правя тук?
• - Отвлякох те и сега си при добрия магьосник. Трябва да се развали магията.
• - Защо си ме отвлякъл?
• - За да не гладуваш друг път и да не пушиш марихуана.
• - И после?
• - Предстои ти да качиш поне още десет кила, а после още...
• - Кой казва това?
• - Аз го казвам - същият, когото чакаше на пейката.
• - Аха, ти ли си този...
• - Аз съм, разбира се, не ме ли позна?
• - Познах те. И после какво ще правим?
• - Първо разваляме магията, а после отиваме в моя замък.
• - В замъка? Но защо?
• - За да качиш десет кила...

        Р