ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)
40 67

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Търсих, но не улучих - исках, но не получих 

© Ивелина Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

• moonyy (Петър Христов)

  2008-12-28T13:33:32+02:00
  Не съществува нещо като вечна любов. Става като с човека, който бил щастлив толкова дълго време, че не знае дали още е щастлив.
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2008-12-26T14:28:26+02:00
  (Извинете за дългия коментар който ще последва, но искам да дам своят отговор на въпросите които постави в този си коментар лилия1)
  
  Аз ще ви кажа как - лесно е. Чувството да си с любимия човек, те кара да летиш от щастие по инерция в Космичесото пространство... в почти пълна стерилна самота, въпреки че си с него, и нищо повече не ти трябва на този свят. Достигнали сме Пълното чувство че е прекрасно че живеем.
  
  Това състояние би могло да се получи с всеки един човек, стига от него да струи така желаната и копнеена топлина или всичките там качества, които твоята същност чувства потребни за да...
  
  ...за да набере трета космическа скорост и като ракета да започне да лети просто по инерция... в Щастието.
  
  И това е взаимно. Но до един момент (в повечето случай) - защото хората все се разминават, някой си умръзват...
  
  И тогава се разделят и единия го боли - явно теб
  
  ...и тогава Болката е нетърпима. Болката от липсата на онова неизмеримо (все-пак ти е дало трета космическа, а след това вече няма необходимост от никаква енергия повече, постигнал си го и летиш) Щастие, което ти липсва. Болката от това да помниш това щастие и да го търсиш, да го търсиш там където си свикнал да го намираш.
  
  ЗАЩОТО "ЧОВЕК ТЪРСИ ЩАСТИЕТО СИ ТАМ КЪДЕТО Е СВИКНАЛ ДА ГО НАМИРА".
  
  През цялото време се вреш сляп в спомена, помниш очите... прегръдките... топлината.
  
  Но това вече не е взаимно. И те боли. Струва ти се че няма по-голяма болка. И наистина няма. Защото вече нямаш онова щастие, и оставаш само с житейските проблеми и тъпите денонощни баналности. Как да се наядеш, как ще погледнеш отегчено през прозореца...
  
  И онова което спешно трябва да направиш, е да ОСЪЗНАЕШ ЧЕ ОНОВА ОТ КОЕТО ИМАШ НУЖДА Е ОНОВА КОЕТО ТОЗИ ЧОВЕК ТИ Е ДАЛ. И ДА СЕ ВЪРНЕШ В СЪСТОЯНИЕТО В КОЕТО СИ БИЛ КОГАТО СИ ТЪРСЕЛ ТАКА НЕОБХОДИМАТА ТИ ОБИЧ И ТОПЛИНА, ПРЕДИ ДА Я СРЕЩНЕШ.
  
  Представи си усмивка, две красиви очи, топли прегръдки, целувки, секс, разходки, шантави отнасяния във ваш си собствен свят... но БЕЗ образ. Така както е било когато образ не е имало.
  
  И СЕГА ОНОВА КОЕТО ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ, Е ДА ПОТЪРСИШ ОТНОВО ОБРАЗ. За да превърнеш мечтата за щастие в Реално щастие. И тоя път ти пожелавам успех.
  
  П.П. - Трудно е да забравиш някой с когото си бил дълго. ЗАЩОТО ВЕЧЕ СИ ПРИВИКНАЛ КЪМ ЩАСТИЕТО С ТОЗИ ЧОВЕК, а вече казах, че "ЧОВЕК ТЪРСИ ЩАСТИЕТО СИ ТАМ КЪДЕТО Е СВИКНАЛ ДА ГО НАМИРА". (И едно лично мое допълнение към тая синтенция: човек е СВИКНАЛ да търси щастието си там където е СВИКНАЛ да го намира). Изходът от това свикване е просто... положи малко усилия за да свикнеш с новия Заслужава си (за доброто и на двама ви с новия), особено ако старата ти връзка е мъртва или напълно обречена.
  
  И тук има само един риск - да се получи така, че при този експеримент дали новия човек ще ти даде това което търсиш, да стане така че... ти за него да не си това което търси. В тоя случай обаче най-много да си изгубиш ума за няколко дена и да страдаш, а той не, но това се оправя ако последваш съвета ми от тоя коментар и продължиш.
  
  --------------------------------------------------------------
  
  Този който в момента си ТИ, е функция на най-голямата ти Болка в този момент от животът ти.
  
  --------------------------------------------------------------
  Твоето най-голямо Щастие е функция на най-голямото ти Щастие в този момент от живота ти.
  --------------------------------------------------------------
  Всичко в тоя свят е Функция на единственото фундаментално нещо - БОЛКАТА.
  
  П.П 2 - И все-пак, - някой хора когато прочетат това няма да са съгласни с много неща и ще ме наплюят може би. И за това слагам едно УТОЧНЕНИЕ: тезата която изтъкнах в този си коментар, си е лично моя и персонална, защото явно съм устроен така че при мен този метод да работи, или просто мога да погледна този житейски проблем през призмата на човек който е преминал през много състояния и е преживял много и разностранна болезнена и странна и дори шантава в някой периоди Болка. Надявам се че метода ми и при друг ще проработи
• лилия1 (Лиляна Тодорова)

  2008-12-25T17:46:58+02:00
  Как се заличава Любовта?
  Някой да ми каже?
  И как се запълва празнота?
  Не знам?
  Красив стих!
  Всела Коледа!
• меланхолик (Йордан Серафимов)

  2008-12-25T16:28:22+02:00
  Красиво и тъжно. Натъжава ме най-вече защото прочетох тук думите "вечна любов". Точно заради такива вечни любови, аз бях толкова нещастен в любовта толкова пъти... Когато те прегърне и се скрие цялата в теб, красива до болка, и чувстваш космическа взаимност, но все говори за "приятеля си" (с когото иначе не са се виждали от две години близо и се водят скъсали), и изведнъж прошепне:
  
  - Знаеш ли, така ми се иска да те бях срещнала първи...
  
  и в теб всичко се срива и пак се криеш в топлината й.
  
  ...когато любовта не е взаимна, когато някой избира някой друг пред теб или нещо друго пред теб, - тогава любовта трябва да се заличи, убие, премахне, забрави. И празнотата да се запълни веднага, на момента.