8 abr 2020, 7:12

Убиец в сайта

  Prosa » Relatos
886 3 29
1 мин за четене

 Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.

 Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като събираше постоянно информация за всеки от хората, които членуваха в него. Търпението му беше втора природа, а данните полека се трупаха, докато един от всичките не привлечеше погледът му... Нямаше значение нито кой ще е, нито полът, нито възрастта - Просто преценяваше, че може да открие този човек, отиваше и ако всичко беше наред, го елиминираше. Самото убийство не бе от значение, то просто беше логичният завършек на дългият му труд...

 Повечето пъти не успяваше да открие търсения човек, но и това влизаше в играта, а и така тръпката се засилваше още повече...

 Сега беше влязъл в един сайт за поезия. Имитацията и импровизацията никога не му изневеряваха, така, че и тук не се учудваше, че скоро се превърна в един от най-четените автори, пък и може би наистина имаше талант... Това не го интересуваше, но знаеше едно - Отдавна не се бе забавлявал така и съжаляваше дори, че скоро ще трябва да напусне това място... Но все още имаше време - Събирането на данните и личната информация не бяха лесна работа, но неговото усърдие даваше резултат. Изборът му се беше съсредоточил върху няколко човека, но дори и накрая да убиеше друг, те просто щяха да са извадили късмет...

 Тогава му хрумна една страхотна идея и той с удоволствие я осъществи. Пусна разказ под формата на криминале, в който описваше историята на един сериен убиец, избиращ жертвите си в различни сайтове... Всъщност това беше неговата история... Сега стоеше и чакаше с нетърпение пускането на творбата, а в главата му се въртеше мисълта, как ли щеше да реагира при прочитът и бъдещата му жертва... Естествено, той самият още не знаеше коя ще е тя, но това само усилваше любопитството му...

 Цяла нощ не можа да мигне, като неговите очи и за миг не се откъсваха от екрана на лаптопа... И тогава дойде потвърждението, че разказът му е пуснат... Шоуто можеше да започне...

 

29.03.2015.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...