Apr 8, 2020, 7:12 AM

Убиец в сайта

884 3 29
1 min reading

 Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.

 Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като събираше постоянно информация за всеки от хората, които членуваха в него. Търпението му беше втора природа, а данните полека се трупаха, докато един от всичките не привлечеше погледът му... Нямаше значение нито кой ще е, нито полът, нито възрастта - Просто преценяваше, че може да открие този човек, отиваше и ако всичко беше наред, го елиминираше. Самото убийство не бе от значение, то просто беше логичният завършек на дългият му труд...

 Повечето пъти не успяваше да открие търсения човек, но и това влизаше в играта, а и така тръпката се засилваше още повече...

 Сега беше влязъл в един сайт за поезия. Имитацията и импровизацията никога не му изневеряваха, така, че и тук не се учудваше, че скоро се превърна в един от най-четените автори, пък и може би наистина имаше талант... Това не го интересуваше, но знаеше едно - Отдавна не се бе забавлявал така и съжаляваше дори, че скоро ще трябва да напусне това място... Но все още имаше време - Събирането на данните и личната информация не бяха лесна работа, но неговото усърдие даваше резултат. Изборът му се беше съсредоточил върху няколко човека, но дори и накрая да убиеше друг, те просто щяха да са извадили късмет...

 Тогава му хрумна една страхотна идея и той с удоволствие я осъществи. Пусна разказ под формата на криминале, в който описваше историята на един сериен убиец, избиращ жертвите си в различни сайтове... Всъщност това беше неговата история... Сега стоеше и чакаше с нетърпение пускането на творбата, а в главата му се въртеше мисълта, как ли щеше да реагира при прочитът и бъдещата му жертва... Естествено, той самият още не знаеше коя ще е тя, но това само усилваше любопитството му...

 Цяла нощ не можа да мигне, като неговите очи и за миг не се откъсваха от екрана на лаптопа... И тогава дойде потвърждението, че разказът му е пуснат... Шоуто можеше да започне...

 

29.03.2015.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...