Стоеше изправена на каменист, обрасъл с лишеи хълм. Пред нея се разкриваше тиха и спокойна Драконовата долина. Гледаше как птиците кръжат бавно на ята. Явно хищникът спеше. Беше горещ следобед и слънцето препичаше. А тя трябваше да го убие. За това й бяха платили. Останалата част от жълтиците щеше да получи, след като си свърши работата. Усмихна се презрително. Хората бяха наивни, а кралете най-много. Всички си мислеха, че е жестока, но не знаеха истината. Тя обичаше драконите. Бяха магични създания като нея и не заслужаваха смърт. Убеждаваше ги да си сменят леговището и да отлетят другаде. Така винаги имаше работа, а те се радваха на дълъг и здравословен живот.
Спусна се с лекота по каменистата пътека надолу. Беше стройна, гъвкава, с черни като нощта очи. Мускулите на тялото й потрепваха леко от напрежение. Чуваше равномерното туптене на сърцето на дракона и този звук я зовеше. Скоро щяха да се срещнат лично.
- Няма да те убия. – щяха да бъдат първите й думи.
Над нея се снижи гарван. ...