Стоеше изправена  на каменист, обрасъл с лишеи хълм. Пред нея се разкриваше тиха и спокойна Драконовата  долина. Гледаше как птиците кръжат бавно на ята. Явно хищникът спеше. Беше  горещ следобед и слънцето препичаше. А тя трябваше да го убие. За това й бяха платили. Останалата част от жълтиците  щеше да получи, след като си свърши работата. Усмихна се презрително. Хората бяха наивни, а кралете най-много.  Всички си мислеха, че е жестока, но не знаеха истината.  Тя обичаше драконите. Бяха магични създания като нея и не заслужаваха смърт. Убеждаваше ги да си сменят леговището и да отлетят другаде. Така  винаги имаше работа, а те се радваха на дълъг и здравословен  живот.

Спусна се с лекота по каменистата пътека надолу. Беше стройна, гъвкава, с черни като нощта  очи. Мускулите на тялото й потрепваха леко от напрежение. Чуваше равномерното туптене на сърцето на дракона и този звук я зовеше. Скоро щяха да се срещнат лично.

-         Няма да те убия. – щяха да бъдат първите й думи.

Над нея се снижи гарван. В краката й падна съобщение. Не беше любовно писмо, а нареждане от властната  й майка.

-         „Скъпа моя, надявам се, да не го нараниш.  Беше крал, но брат му се опита  да го  унищожи. Затова го превърнах в дракон. Едва ли някога ще бъде човек. Ако можеш помогни му. ” – съобщението беше от баба Яга.  Гарванът изграчи за поздрав и побърза да отлети. Не искаше неприятности от дъщерята на своята Господарка. И двете бяха с лют нрав.

Да, могъщата вещица пак я контролираше.  

-         Добре, де..добре. Остави ме на мира. – изсумтя  раздразнена в отговор.

Пътят вече й се струваше безкраен и монотонен. Намесата на майка й я накара да промени плановете си. Не обичаше хората от знатно потекло. Когато пристигна пред пещерата влезе и събуди грубо с ритник чудовището. Знаеше, че така рискува да бъде изядена , но пък той не беше истински дракон. Нямаше време за любезности.
Хищникът  изрева ядосан. Използвайки зейналата му паст тя хвърли в нея лекарството си. Малко шишенце с отвратителна течност. Най- подходящото питие за благородник. Подсмихна се презрително.  След минута хищникът започна да се смалява, преобразява и пред нея се появи млад мъж в пищни кралски дрехи.

-         Извинете  Господарю, но майка ми ме предупреди за вас. Развалих частично магията. Къде желаете да ви отведа? – тя се поклони ниско  колкото й позволяваше достойнството. Мразеше  владетелите, но те й осигуряваха пари, а парите свобода.

-         У дома. – заповяда той. Личеше си, че още не е на себе си.

Трябваше да изчакат падането на нощта. През деня едва ли щяха да ги посрещнат с цветя и  почести на парадния вход на двореца. Кралството имаше  владетел, а истинският  трябваше да бъде убит в тялото на дракон. Тя неволно  докосна дисагите, където криеше кeсията си. Определено се забърка в голяма каша.

От тук до смъртоносното отмъщение на краля-дракон  всичко протече гладко като в
сън.

Беше пълен мрак. Тя изчакваше знак от двореца скрита в сенките  близката гора. Владетелят й беше обещал щедро възнаграждение след като приключи с  предателите. От високата кула летяха тела, чуваше се драконов рев и писъци за пощада. Долавяше уханието на кръв във въздуха и бясното туптене на сърцето му. Луната заблестя в червен воал. Нощта притихна. Вятърът се притаи в очакване. Над нея изграчи гарванът на майка й.  Тя се усмихна доволна. Вирна гордо брадичка и тръгна с уверена походка към двореца. Веднъж беше идвала тук, но сега повода беше друг. Кралят-дракон си връщаше властта. Вървеше напред без да се оглежда. Ловко избягваше мъртвите тела, а кръвта по мраморния под й напомни на жестоко разкъсани рози.

-         Това е за теб, магьоснице.  И да предадеш моите почитания на майка си. Благодарение на нея никой не ще оспори моята власт.  Кой ще се бие с дракона в мен?! -  заяви  самоуверено  кралят .  Изглеждаше изморен, с обгорели дрехи, но горд и властен. Проследявайки погледа му тя видя един златен поднос покрит с блестящи накити.  Вместо да ги натъпче в дисагите си както би постъпила всяка платена убийца тя направи друго. Тръгна си само едно старо огледало.

-         Умна си. Взе най-обикновеното, но най-ценното. Това е вълшебното огледало на бъдещето. – извика  след нея владетелят.

-         Ще те чакам, магьоснице. Един ден ще се върнеш и ще бъдеш моя съпруга. Двамата ще бъдем  безкрайно богати и непобедими.

Дъщерята на баба Яга се обърна и го изгледа. За миг той видя как тя след години ще се превърне в пълно копие на майка си. Една гърбава,  съсухрена вещица с крив нос и злобен поглед. Нямаше да остане следа от сегашната й хубост. Владетелят искрено съжали за обещанието си.
А младата магьосница се подсмихна презрително и се поклони за сбогом. Колко глупави бяха владетелите! Вярваха само на очите си и обичаха само парите си.

Публикацията е във връзка със страхотната картина "Дракон" на Елиз. 

Дракон - картина: Сюрреализъм, Фантастика, Компютърна графика от Elizz (Елиз) (otkrovenia.com)

Извинявам се, но сайта вече не ми позволява да сложа линк към картината.