Убийцата на дракони
Стоеше изправена на каменист, обрасъл с лишеи хълм. Пред нея се разкриваше тиха и спокойна Драконовата долина. Гледаше как птиците кръжат бавно на ята. Явно хищникът спеше. Беше горещ следобед и слънцето препичаше. А тя трябваше да го убие. За това й бяха платили. Останалата част от жълтиците щеше да получи, след като си свърши работата. Усмихна се презрително. Хората бяха наивни, а кралете най-много. Всички си мислеха, че е жестока, но не знаеха истината. Тя обичаше драконите. Бяха магични създания като нея и не заслужаваха смърт. Убеждаваше ги да си сменят леговището и да отлетят другаде. Така винаги имаше работа, а те се радваха на дълъг и здравословен живот.
Спусна се с лекота по каменистата пътека надолу. Беше стройна, гъвкава, с черни като нощта очи. Мускулите на тялото й потрепваха леко от напрежение. Чуваше равномерното туптене на сърцето на дракона и този звук я зовеше. Скоро щяха да се срещнат лично.
- Няма да те убия. – щяха да бъдат първите й думи.
Над нея се снижи гарван. В краката й падна съобщение. Не беше любовно писмо, а нареждане от властната й майка.
- „Скъпа моя, надявам се, да не го нараниш. Беше крал, но брат му се опита да го унищожи. Затова го превърнах в дракон. Едва ли някога ще бъде човек. Ако можеш помогни му. ” – съобщението беше от баба Яга. Гарванът изграчи за поздрав и побърза да отлети. Не искаше неприятности от дъщерята на своята Господарка. И двете бяха с лют нрав.
Да, могъщата вещица пак я контролираше.
- Добре, де..добре. Остави ме на мира. – изсумтя раздразнена в отговор.
Пътят вече й се струваше безкраен и монотонен. Намесата на майка й я накара да промени плановете си. Не обичаше хората от знатно потекло. Когато пристигна пред пещерата влезе и събуди грубо с ритник чудовището. Знаеше, че така рискува да бъде изядена , но пък той не беше истински дракон. Нямаше време за любезности.
Хищникът изрева ядосан. Използвайки зейналата му паст тя хвърли в нея лекарството си. Малко шишенце с отвратителна течност. Най- подходящото питие за благородник. Подсмихна се презрително. След минута хищникът започна да се смалява, преобразява и пред нея се появи млад мъж в пищни кралски дрехи.
- Извинете Господарю, но майка ми ме предупреди за вас. Развалих частично магията. Къде желаете да ви отведа? – тя се поклони ниско колкото й позволяваше достойнството. Мразеше владетелите, но те й осигуряваха пари, а парите свобода.
- У дома. – заповяда той. Личеше си, че още не е на себе си.
Трябваше да изчакат падането на нощта. През деня едва ли щяха да ги посрещнат с цветя и почести на парадния вход на двореца. Кралството имаше владетел, а истинският трябваше да бъде убит в тялото на дракон. Тя неволно докосна дисагите, където криеше кeсията си. Определено се забърка в голяма каша.
От тук до смъртоносното отмъщение на краля-дракон всичко протече гладко като в
сън.
Беше пълен мрак. Тя изчакваше знак от двореца скрита в сенките близката гора. Владетелят й беше обещал щедро възнаграждение след като приключи с предателите. От високата кула летяха тела, чуваше се драконов рев и писъци за пощада. Долавяше уханието на кръв във въздуха и бясното туптене на сърцето му. Луната заблестя в червен воал. Нощта притихна. Вятърът се притаи в очакване. Над нея изграчи гарванът на майка й. Тя се усмихна доволна. Вирна гордо брадичка и тръгна с уверена походка към двореца. Веднъж беше идвала тук, но сега повода беше друг. Кралят-дракон си връщаше властта. Вървеше напред без да се оглежда. Ловко избягваше мъртвите тела, а кръвта по мраморния под й напомни на жестоко разкъсани рози.
- Това е за теб, магьоснице. И да предадеш моите почитания на майка си. Благодарение на нея никой не ще оспори моята власт. Кой ще се бие с дракона в мен?! - заяви самоуверено кралят . Изглеждаше изморен, с обгорели дрехи, но горд и властен. Проследявайки погледа му тя видя един златен поднос покрит с блестящи накити. Вместо да ги натъпче в дисагите си както би постъпила всяка платена убийца тя направи друго. Тръгна си само едно старо огледало.
- Умна си. Взе най-обикновеното, но най-ценното. Това е вълшебното огледало на бъдещето. – извика след нея владетелят.
- Ще те чакам, магьоснице. Един ден ще се върнеш и ще бъдеш моя съпруга. Двамата ще бъдем безкрайно богати и непобедими.
Дъщерята на баба Яга се обърна и го изгледа. За миг той видя как тя след години ще се превърне в пълно копие на майка си. Една гърбава, съсухрена вещица с крив нос и злобен поглед. Нямаше да остане следа от сегашната й хубост. Владетелят искрено съжали за обещанието си.
А младата магьосница се подсмихна презрително и се поклони за сбогом. Колко глупави бяха владетелите! Вярваха само на очите си и обичаха само парите си.
Публикацията е във връзка със страхотната картина "Дракон" на Елиз.
Дракон - картина: Сюрреализъм, Фантастика, Компютърна графика от Elizz (Елиз) (otkrovenia.com)
Извинявам се, но сайта вече не ми позволява да сложа линк към картината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
