Убийство от любов
Можеше ли смъртта да е зловеща и да е вследствие на деяние извършено от любов?
Той допиваше поредната си чаша водка. Последно време пиеше много, прекалено много. Жената, в която беше лудо влюбен го беше зарязала и самотата и болката го измъчваха и разкъсваха сърцето му. Жените, те го побъркваха, тези развратни и лъжливи същества, които му причиняваха толкова болка. И само майка му, като негов другар и пазител беше останала до него безусловно до този етап от живота му. Майка му лежеше тежко болна в съседната стая. Болката я съсипваше, съсипваше и него. Стенанията ѝ го влудяваха. Изпитата водка замъгли съзнанието му. Не беше ял от няколко дни, нямаше кой да му сготви. Не беше и спал. Безсънието и изпития алкохол замъглиха още повече съзнанието му. И той я видя – красива руса жена със сини очи. Косата ѝ прикриваше съвършеното ѝ голо тяло. Тя пристъпи към него. Погледна го право в очите и го попита:
- Искаш ли ме?
Та кой не би искал такова съвършенство. Отдавна не бе имал жена, а тази перфектна, сексапилна, руса и синеока – Господи, направо го влуди. Заклет бъбривец, но в този момент той не успя дори да изстене. Само кимна с глава. Видение ли бе тя или беше напълно реална? Каза му:
- Убий майка си и ще ме имаш!
Той я погледна втрещен. Изпи на екс още 200 мл водка и я попита:
- Как?
- Много лесно! – му каза тя – Взимаш кухненския нож и го забиваш право в сърцето ѝ. Спре ли то, вече няма да чуваш стенанията ѝ, а аз ще бъда твоя.
„Да убия майка си?“ си помисли той. „Как ще го сторя? Тя ме е родила и се е грижила цял живот за мен, но как се измъчва само? Боли я! Ако бяхме в Швейцария, Белгия или Холандия щях да платя за евтаназия, но тук? “ Майка му пак простена в съседната стая. Той си наля и изпи още 200 на екс. Ефирното създание го гледаше предизвикателно. Той ѝ кимна с глава и отиде в кухнята. Взе кухненския нож, влезе в спалнята на майка си. Прошепна ѝ тихо:
- Сбогом, майко! – и заби ножа в сърцето ѝ.
Кръвта бликна, а той избяга панически от стаята затръшвайки вратата ѝ. Видението стоеше пред него. Очите му вече не бяха сини, а горяха с адови пламъци. Той падна в нозете й, но вместо крака там имаше копита. Зловещ смях прокънтя:
- Вече ме имаш, а аз имам душата ти! - зловеща усмивка загрози до скоро красивото лице.
Той припадна. На сутринта се събуди с тежко главоболие. В ръката си държеше кървав нож.
- Господи какво съм сторил? – чу гласа си той.
Алкохол, трябваше му алкохол! Отвори нова бутилка с водка изпи 200 на екс. В главата му се завъртя въртележка от мисли. Имаше перфектният план. С точност на касапин той разфасова тялото на майка си. Поста ви го в големият казан и запали огън. Подклаждаше го 12 часа докато по костите не остана и следа от месо. След това като в сатанински ритуал той си сипа от курбана и лакомо започна да яде. Не беше ял от седмици, сипва си отново и отново докато не се засити.
Костите, проблема бяха костите! Той ги извади от казана, изми ги, а после ги полира. Сглоби скелета, получи се съвършен експонат за студентите по медицина. Взе решение да дари скелета на медицинският институт в близкия град. Направи го, така увековечи майка си за дълги времена. Върна се в къщи с туба бензин. Изля бензина из къщата, седна в средата на стаята и запали хаванската пура, която му беше подарък от стар приятел. Допуши я докато изпиваше бутилката с водка. Хвърли угарката на пода. Адски пламъци се извиха и го обвиха в огнената си прегръдка. Жената с Дълга руса коса и съвършено тяло изникна от пламъците. Седна в скута му и го прегърна. Зловещ, дяволски смях прокънтя в ушите му.
Черен дим се носеше над горящата къща още доста дълго.
© МД Todos los derechos reservados