Учителят по театрално майсторство на виконта, наименован Свинченцо Дупио, беше с брада, защото не се беше бръснал, имаше зелени очи, защото така го беше родила майка му и среден ръст, защото му ставаше лошо от височини и обичаше да е по-близо до Земята, ненавиждайки всички космонавти. Пиер го мразеше, защото подозираше, че е прав в твърденията си, макар и да не му вярваше ни най-малко. Свинченцо говореше много и за всичко, а виконтът се чувстваше длъжен да го слуша рядко и вяло, защото усещането, че учителят не говори на него почти никога не го напускаше. Веднъж, докато Пиер си мислеше за злополучните марули, Дупио беше казал:
“Когато играеш една роля, за да се харесаш на публиката, тя обикновено и пет пари не дава за играта ти, но пък задължително харесва костюма на поддържащата роля, а ти, осъзнавайки го, не можеш да излезеш от образ, защото в този момент вече си решил, че непременно с тази роля трябва да бъдеш запомнен. И така играта ти продължава на сцената, на която всички сме акт ...