27 nov 2025, 22:59

Ухажването - вечното

  Prosa
87 0 0
1 мин за четене

Къщата е престаряла. Годините са я притиснали отвсякъде и тя е грохнала. Мокротата на отминалите дъждове е почернила зидовете. Прозорците - ослепели очи, не виждат света. В двора обаче, нацъфтели хризантеми - свежи, тъжни, омайващи. Сякаш самата Божия промисъл ухажва хубостта и е положила цветята до старата обител в памет на любовта , с която са я съградили . Същата, която никога не увяхва и вечно се преобразява , като нехае за отминалото време. В двора понаедряла леля, въпреки годините, шляпа бодро по плочника - шета чевръсто. Зад ухото е затъкнала китка здравец. Червендалеста и яка , още пълни мъжките очи. Върху тарабите на съседния двор се е облакатил ухилен дядка с бяла брада като на самия Господ. Задява я с грейнали очи. Капата му юнашки на - кривена, видимо почерпен в неракиено време. Лелята го пустосва, ама и е драго, сякаш е в първа младост. И когато очаква с трепет да чуе все същите, но тъй хубави думички, отнякъде се пръква едроглав пес. Той приближава жената предпазливо и понеже тя не му обръща никакво внимание, се отърква в краката и.. Старата дама изфучава гневно. Тъкмо са подхванали с комшията онази прастара и тъй вълнуваща задявка между мъж и жена. Кучето сконфузено изквичава и се отправя с коса подтичваща походка към мини маркета. Там винаги намира нещо за хапване от продавачката, но не знае, че сега тя е заета. Вече попрезряла, но сложила червилце и гердан , закичена с брошка, все още хваща око с отминалата си хубост. Ето го и комшията, идва уж да пазарува, понесъл овехтелия си чар на бонвиван. Влиза засмян до уши и изстрелва тържествено като в скоропоговорка много важно уточнение: "Знам кога да мина, в кой ден, в кой час, в коя минута"! "А, тука съм си" - смутолевя продавачката, уж разсеяно и безразлично, но и е тъй хубаво. "Днес и слънцето отвън грее по-силно- знае си работата" - продължава възторжено уж купувачът. В магазинчето вече са влезли и други хора. Изчакват търпеливо да приключи диалогът, но никой не подозира, че всъщност на малката сцена двамата не играят ролите си на продавачка и купувач. Навън дори не е слънчево.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jordan Kalaykov Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...